С новия избирателен закон – постарому

Тази седмица България ще се сдобие с нов избирателен закон, по който на 17 юни ще гласуваме за 39-о народно събрание. Той бе изработен от Михаил Константинов, Валентин Георгиев и други членове на ЦИК, които спазиха политическата воля на мнозинството, което пък продължава да го гласува в пленарна зала.
Всъщност новият Закон за избиране на народни представители взе всички основни положения от стария, сътворен през 1991 г., Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Новите избори отново ще бъдат проведени по пропорционалната избирателна система на национално ниво с 4-процентов праг за партиите и коалициите. Запазва се възможността за участие на независими кандидати, като се облекчава процедурата по тяхното регистриране. Запазват се и цветните бюлетини – синя, червена, оранжева и зелена, с които гласувахме на парламентарните избори през 1990, 1991, 1994 и 1997 г. Цветни бюлетини нямаше само на местните избори през 1999 г.
За първи път ще гласуваме без зелените си паспорти, в които се отбелязваше, че сме упражнили правото си на глас. Досега партиите и коалициите поне по закон трябваше да се отчитат за харчовете си по време на кампанията пред Народното събрание. В новия закон е предвидено, че партиите, коалициите и независимите кандидати трябва да представят след изборите финансов отчет пред Сметната палата.

Кой може да избира

Право да избират народни представители имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“. Избирателите ще гласуват по постоянния си адрес – единствения адрес, който е записан в новите документи за самоличност. Студентите и всички хора, които временно пребивават в друго населено място, могат да гласуват, след като се сдобият с „удостоверение за гласуване на друго място“. То се издава от общините в един екземпляр само на лицата, които предварително заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес. Такива удостоверения ще се издават до 7 юни. Снабден с удостоверение, избирателят отива в деня на изборите в секционната избирателна комисия по местопребиваването му, там го вписват в допълнителен избирателен списък, оставя удостоверението си и гласува. Наборните военнослужещи се вписват в избирателните списъци на най-близките до военното поделение избирателни секции.

Кой може да бъде избиран

Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство. Не могат да бъдат избирани поставените под запрещение и изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“. Партиите и коалициите, които издигат депутати, трябва предварително да заплатят разходите по отпечатването на бюлетините за гласуване. Независимите кандидати също плащат бюлетините си. Независимите могат да се регистрират само в един многомандатен избирателен район (досега можеше да се кандидатира в 2), и то след като кандидатурите им са подкрепени от необходимия брой избиратели – между 1100 и 2000 души в зависимост от мандатите в даден избирателен район. Отпаднаха всички останали ограничения, които се предвиждаха в проектозакона за изборите – до вота да се допускат само парламентарните партии, тези, които са минали 1.5 на сто на последните избори, и тези партии, които съберат 10 000 подписа. Коалиции, които имат в името си „за България“, също ще бъдат допускани в изборите.
Премиерът и министрите, които ще се кандидатират за депутати, няма да излизат в отпуск. За всички останали важи чл. 65, ал. 2 от конституцията: „Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.“
След като правната комисия на НС отхвърли чл. 56 от проектозакона, вероятно и пленарна зала няма да подкрепи този текст, който гласеше: „Не могат да се регистрират като кандидати за народни представители в листите на партии и коалиции кадрови военнослужещи във Въоръжените сили, служители в Министерство на вътрешните работи, съдии, прокурори и следователи. Тези лица могат да се регистрират само като независими кандидати.“

Предизборна кампания

Избирателната кампания вероятно пак ще трае 1 месец, въпреки че в проектозакона бе предвидено тя да е сведена на 21 дни. За нуждите на кампанията една партия може да изхарчи 1 млн. лв., коалиция – 2 млн. лв., независим кандидат – 200 000 лв. Агитацията трябва да се води само на български език. Тя трябва да приключи ден преди гласуването. Не може да се провежда агитация в съдебната система, МО и МВР. Предвиден е еднакъв достъп до националните радио- и телевизионни оператори по време на предизборната кампания. Главен редактор на периодично издание, който е публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат-депутат, е длъжен в първия брой след получаването на опровержение да го публикува безплатно – на същото място и със същия шрифт. Плакати не могат да се лепят върху автобуси от градския транспорт.
21 дни преди изборите трябва да започнат предизборните програми на БНТ и БНР. Двете национални медии трябва да организират встъпителни и заключителни обръщения, хроники и диспути. Телевизията и радиото не могат да излъчват повече от 5 минути на ден предизборни хроники.
Двете медии ще организират по 2 диспута, всеки от които ще трае не повече от 120 минути. Парламентарно представените партии получават не по-малко от 50 на сто от времето за диспут, но колко точно – не е обяснено в закона.

Избирателни секции

Избирателните секции се образуват най-късно 55 преди изборите. В една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. В малките села не може да се образува секция с по-малко от 20 избиратели. В лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и в намиращи се извън страната плавателни съдове под български флаг се образуват избирателни секции също при наличие на не по-малко от 20 избиратели. Задържаните под стража, спрямо които няма влязла в сила присъда, могат да гласуват в местата за задържане. Ръководителите на български дипломатически представителства в чужбина образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват.

Как се изчисляват мандатите

За разпределение на мандатите се използва методът Д’Ондт на национално ниво. В разпределението на мандатите участват партиите и коалициите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове на национално ниво, както и независимите кандидати, получили гласове, не по-малко от районната избирателна квота.
ЦИК ще издаде инструкция за изчисляване на резултатите по метода Д’Ондт, но тя вероятно няма да се различава от инструкциите на комисията от предните парламентарни избори. Всички партии се подреждат в таблица, като подадените гласове за тях се делят съответно на 2, 3, 4, 5, 6 и т. н. Редовете в таблицата са за разделените числа, а стълбовете са резултатите на партиите. Деленията в таблицата се извършват, докато се получат достатъчен брой частни, така че да се покрие броят на определените мандати.
Без да отчита преразпределение в национален мащаб, методът Д’Ондт работи така:

Пример:
В един многомандатен избирателен район трябва да се разпределят 9 мандата. В изборите участват 4 партии/коалиции (А, Б, В и Г) и един независим кандидат (Д), които са получили действителни бюлетини, съответно А – 93 000 гласа, Б – 63 000, В – 58 000, Г – 42 000, и Д – 21 500.

Делители Партии, коалиции и независими кандидати

А Б В Г Д

1 93000.0 (1)* 63000.0 (2) 58000.0 (3) 42000.0 (5) 21500.0
2 45500.0 (4) 31500.0 (6) 29000.0 (8) 21000.0
3 31000.0 (7) 21000.0 19333.3 14000.0
4 23250.0 (9) 15750.0 14500.0 10500
5 18600.0 12600.0 11600.0 8400
6 15500.0 10500.0 9666.66 7000

* Цифрата в скобата означава кой от 9-те мандата получава партията – първия, втория и т. н.

9-те мандата в този район ще бъдат разпределени както следва: Партия А класира 4 депутати, партии Б и В – по 2, партия Г вкарва 1 депутат. Независимият кандидат не влиза в парламента.

Сроковете на изборите:

60 дни преди изборите – президентът назначава ЦИК.
55 дни – президентът утвърждава образци на изборните книжа и ги обнародва в „Държавен вестник“.
55 дни – президентът определя наименованията, границите и номерацията на избирателните райони.
55 дни – кметовете на общини образуват със заповед избирателните секции на територията на общините.
55 дни – ЦИК приема и обнародва в „Държавен вестник“ методика за пресмятане на мандатите в избирателните райони и на резултатите от гласуването.
54 дни – ЦИК определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите.
50 дни – ЦИК определя реда и условия за гласуване на българските граждани в чужбина.
50 дни – областните управители правят предложение за състава на РИК.
50 дни – ЦИК определя броя на мандатите за всеки многомандатен избирателен район пропорционално на броя на населението.
46 дни – ръководствата на партиите представят заявления за регистрация, в които посочват предпочитан и резервен цвят или вид на бюлетината.
45 дни – ЦИК назначава районните избирателни комисии.
45 дни – командирите на поделения изпращат списъците на военнослужещите на съответния общински кмет.
45 дни – правителството казва колко ще струват бюлетините.
40 дни – ЦИК възлага чрез конкурс компютърната обработка на резултатите от изборите.
40 дни – общинските администрации обявяват избирателните списъци.
31 дни – собствениците на радио- и телевизионните оператори обявяват писмено до ЦИК условията и реда за предоставяне на време за отразяване на предизборната кампания.
30 дни – започва предизборната кампания.
30 дни – кандидатските листи трябва да са регистрирани в РИК.
30 дни – кметовете правят предложение за състава на СИК.
27 дни – подписката на независим кандидат трябва да са предадени в РИК.
24 дни – РИК установява резултата от подписките на независимите кандидати и уведомява ЦИК.
25 дни – РИК назначават СИК.
22 дни – ЦИК определя след жребий реда на представяне на партиите и коалициите по време на обръщенията по националните медии.
21 дни – партиите, коалициите и независимите кандидати превеждат по банков път парите за бюлетините и дават банков документ в ЦИК.
21 дни – започват предизборните програми на радио- и телевизионните оператори.
20 дни – кметовете на общини изпращат в районната избирателна комисия списък с адресите на избирателните секции.
20 дни – ЦИК определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден.
10 дни преди изборите – гражданите могат да си извадят удостоверения за гласуване на друго място.
7 дни – избирателите имат право да поискат отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района.
7 дни – партия може да се смени човек от листата, който се е отказал или за когото се е установило, че е бил агент на ДС.
1 ден – край на предизборната агитация и огласяването на нови допитвания до общественото мнение.

До 4 дни след изборите – ЦИК обявява получените гласове и разпределението на мандатите между партиите, коалициите и независимите кандидати.
До 7 дни след изборите – ЦИК обявява имената на избраните депутати.
До 30 дни след обявяването на резултатите може да бъде оспорвана законността на избора.
До 1 месец – партиите, коалициите и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства.
До 40 дни след изборите – ЦИК публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна в специален бюлетин и на магнитен носител.

Кой ще ръководи изборите

Парламентът вероятно ще даде право на Централната комисия за местните избори да бъде и ЦИК за парламентарните избори. В закона за изборите бе записано, че нито една политическа сила не може да има мнозинство в ЦИК. СДС няма мнозинство в ЦИК, но заедно с Народен съюз и хората, назначени от президента, управляващите имат 18 души от 25-членната ЦИК. На централната комисия бе дадено правото да определя броя на мандатите в многомандатните избирателни райони.
ЦИК назначава районните избирателни комисии (РИК), както и секционните (СИК) в случаите, когато РИК не ги е назначила в законния срок; регистрира партиите и коалициите, които ще участват в изборите; определя изборните бюлетини и издава удостоверения на партиите; определя броя на мандатите в избирателните райони и т. н.
Районните избирателни комисии назначават СИК; следят за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци; регистрират кандидатските листи; снабдяват СИК с избирателни кутии, бюлетини, пликове, протоколи и всички други книжа, необходими за произвеждането на изборите, и т. н.
Секционните комисии поддържат изборните помещения; броят бюлетините след гласуването; обявяват на публично място резултатите и т. н.

Състав на ЦИК:

Лена Петрова Джелепова председател, юрист, адвокат
Анна Йорданова Николова зам.-председател, юрист
Севинч Османова Солакова зам.-председател
Петьр Стефанов Обретенов зам.-председател, юрист
Румен Христов Ненков зам.-председател, юрист
Валентин Карамфилов Георгиев секретар, гл. секретар на НС
Бойка Костадинова Попова юрист, съдия във ВКС
Стоил Христов Сотиров юрист, съдия във ВКС
Николай Енчев Енчев юрист, съдия във СРС
Байчо Владимиров Панев юрист
Александър Григоров Петров математик
Ралица Босилкова Негенцова юрист, адвокат
Пламен Веселинов Киров юрист, преподавател СУ – ЮФ
Илияна Владиславова Ризова юрист, адвокат
Огнян Светославов Атанасов юрист, прокурор
Михаил Михайлов Константинов математик, преподавател в УАСГ
Иларион Димитров Иларионов математик, зам.-председател НСИ
Пламен Иванов Райчев физик, преподавател СУ
Петьо Димитров Славов юрист,
Илия Крумов Ризов юрист, адвокат
Красимир Василев Вълев юрист, адвокат
Димитър Генчев Димитров политолог, преподавател СУ
Людмил Александров Кръстев юрист, съветник на президента
Живан Белчев Димитров юрист, съдия във ВКС
Надежда Андреева Зекова юрист, съдия във ВКС