Стоянов under attack

Който е подшушнал на Петър Стоянов да не ходи на диспутите по БНТ с останалите кандидат-президенти, да знае, че е сбъркал. Вероятно Стояновите съветници се мислят за много хитри, замисълът им е прозрачен: нашият човек ще се „извиси“ така над останалите, ще избегне неудобните и твърде конкретни въпроси на опонентите си, няма да проличи противопоставянето „всички срещу него“, а и дебатът е сам по себе си тъп. Щото е по идиотските правила от поправения уж от НДСВ изборен закон, който отново не предполага никаква реална дискусия.
Тази президентска логика обаче е по-скоро обидна – тя показва високомерие и към съперниците, и към избирателите данъкоплатци. При първата изява на 5-имата кандидат-президенти по БНТ се казаха доста истини, а във въздуха останаха да висят немалко тежки въпроси към действащия държавен глава. За корупцията, за съсипването на армията, за бездейстнието на Консултативния съвет за национална сигурност, за (не)зависимостта му от СДС, за начина, по който събира пари за кампанията си и т.н. Кой ще отговаря на тях?

Бягството не е израз на сила,

а тъкмо впечатление за „изсулване“ се създаде от обърканите и взаимоизключващи се обяснения на Стоянов по въпроса защо той няма да се включи в диспутите. Нима президентът не се чувства неудобно да се прави на поредния Господар на мълчанието, след като е бил цели 5 г. в Бялата къща и иска доверието ни за още 5?
За никого не бе тайна, че съперниците на президента ще го атакуват със серия неудобни въпроси – независимо от това дали той присъства телом на диспута в БНТ, или го зяпа по телевизора (както се и оказа). Ако Стоянов искаше да се измъкне чист от ситуацията, просто трябваше да наизусти още един текст в живота си – отговорите на тези пусти въпроси. В щаба на президента сигурно са се надявали, че първият диспут ще се превърне в досадна за зрителя говорилня, хората ще се отегчат и покрай ушите им ще минат всички задевки с държавния глава.

Не че нямаше и такъв елемент –

нито Жорж изневери на себе си, нито бяха изненада извадените в студиото от Ренета Инджова портрети на Стоянов – с китара и без китара. Но сред бърборенето на мераклиите ясно се откроиха и сериозни теми, по които без съмнение Стоянов го стяга чепикът. И на които той доста би се озорил да даде честен и смислен отговор.
Но има и още нещо. Така и не се разбра защо всъщност Петър Стоянов не ще да ходи на предизборна дискусия с конкурентите си в държавните медии. Преди седмица от щаба му обясниха, че причината е в недемократичността на закона. В същото време обаче, както правилно опонира соцлидерът Първанов, президентът не се поколеба да пусне малко по-рано същия тоя „лош“ закон в „Държавен вестник“ – със собственоръчно подписан указ. Стояновите обяснения, че с това той на практика спасявал изборите, олекват, понеже

няма демокрация при недемократични изборни правила

Във вторник обаче от огласеното от БНТ ново писмо на Стоянов се разбра, че той „като юрист и президент не може да си позволи да наруши избирателния закон“ и затова нямало да участва в дебатите. Това окончателно обърка публиката. Значи законът е недемократичен, но щом ЦИК излезе с тълкувателно решение за известно демократизиране на дискусията (т.е. участниците в нея да участват накуп) това е нарушение на закона?!
Очевидно е още, че Стоянов бяга като дявол от тамян от Богомил Бонев, отказвайки да го легитимира като съперник и изтиквайки напред като основен свой конкурент само Георги Първанов. Истината е обаче, че тъкмо Бонев е основният противник на Стоянов – защото и двамата са теренът на дясното и се борят за едни и същи, десни (като профил), гласове.
И понеже Петър Стоянов си призна, че е седял завчера пред телевизора си – по време на диспута, – дано да е имал химикалка и да си е записвал въпросите и темите, по които му търсеха отговори. Така ще се подготви и ще назубри отговорите за някой следващ диспут.