Огън! Служба не остана

Зима дойде веч. Избраниците на народа се сбират за неуморен труд.
Листове в парламентарния календар почти не останаха. Както и да пресмятат депутатите, до края на службата им „на ползу роду“ я има четири месеца, я няма. Вярно е, на повечето от народните представители хич не им пука колко дни остават до края на мандата, щото дните им минуват като в сън под дъбова сянка. Но пък още по-вярно е, че повечето от депутатите са за пръв и последен път в парламента и поне накрая трябва – преко сили – да дадат нещо от себе си.
През септември, когато стартира есенната сесия на парламента, Иван Костов призова депутатите бързо да променят двата закона, които съпътстват изборите – избирателния и Закона за политическите партии. Човекът им каза направо – момчета, дайте да дадем, тия двата закона да ги оправим бързо. Катя Михайлова също им каза на депутатите да опаткат приоритетно избирателните закони, промените в конституцията и данъчното законодателство. Ала какво от туй?
Парламентът не послуша премиера, не си свърши работата и на практика създаде впечатление, че не слуша Командира. Напълно погрешно впечатление.
И какво се получава сега? На 11 януари в Народното събрание

ще си приказват онова, дето си го приказваха и на 6 септември

Ми да, то и без това времето навън е едно септемврийско… Пак ще си обещават бързо приемане на избирателните закони, пак ще се канят да променят конституцията, а за капак на всичко ще се изкажат и за вечната тема – досиетата. Туй е прочутият дневен ред на Костов. Който беше същият и преди четири месеца, но тогава се оказа една най-обикновена фалшивка. Всъщност тия фалшиви патици се пускат в пространство циклично. На навикналите наблюдатели въобще не им правят впечатление.
Този път обаче е друго. Нови или фризирани, избирателните закони трябва да бъдат приети преди май. (Е, може и да не е на 7 май – в деня, когато се разпуска парламентът.) Така повелява традицията. Досега историята не помни парламент, който да е приел законите, касаещи изборите, в началото на работата си.

Винаги тия работи стават в 12 без 5

И досиетата трябва да се пипнат задължително – такава е директивата от „Раковски“ 134. Ще поокастрят малко проектозакона, ще извадят РУМНО, ще изгладят грапавините, но накрая ще променят закона за досиетата. Отделно предстои голямо чесане на езиците и покрай т. нар. промени на конституцията. Вярно, и баба знае, че никакви промени няма да бъдат приети, но какво от това – нали трябва да се уплътнят пленарните заседания до изборите. А пък тези четири теми ще обемат напълно четирите месеца живот, които остава на 38-ото народно събрание.
След тези безкрайни люти дебати по изпразнени от съдържание теми сините ще изиграят гвоздея за есенно-зимния сезон – 12-ата национална конференция. А червените ще покажат колко големи обединители на лявото пространство са. После иде времето на агитацията и опитите за разхождане на избирателите до урните.
А парламентът е на път да се превърне в място, което ражда само два вида новини – лоши и по-лоши. Много хора

очакваха депутатите да приемат примерно кодекс на труда,

който да премахне веднъж завинаги срочните трудови договори. Или пък най-сетне да приеме закона за детето. А той горкият отлежава от 2 години във вид на няколко проекта.
Докато НС умува като заседнал кит върху четирите си „приоритета“, в деловодството на парламента събират прах цифром и словом 50 (петдесет) законопроекта. Без да броим ратификациите.
Из дебрите на Народното събрание се мотае нов проектозакон за семейните помощи и добавките за деца, още: за банките, за творческите фондове, за музеите, за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, за управление на кризите, за измерванията, за административните нарушения и наказания, за геодезията и картографията, за експортното застраховане, нов семеен кодекс. Ред чакат проектозаконите за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд, за Сметната палата, за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, за автомобилните превози, за движението по пътищата, за държавния дълг, за електронния документ и електронния подпис, за местните данъци и такси, за счетоводството, за далекосъобщенията, за опазване на околната среда. И т. н.
Кога по-точно ще бъдат приети тези закони? Между досиетата и конституцията ли? Най-вероятно повечето от тях ще си останат само проекти и след края на този парламент. Възможно е, разбира се, мнозинството да премине към приемане на закони на юруш, което означава извънредни заседания, нощни бдения, одеяла и суха храна. Но това е малко вероятно. Ако пък се случи, качеството на законите ще падне като начинаещ скиор на Боровец.
И всичко това ни предстои, защото едни хора дремаха четири години не там, където му е мястото.