Нощта, в която ЦИК спря времето

Странна работа – от час време навън определено се смрачава, но часовникът на ЦИК не помръдва. Лепнал е на 19.00. Разни партийци влизат в канцеларията, мотаят се десетина минути, после излизат, влизат нови – и на всичките документите им са приети в един и същи час – 19.00. Ситуацията е като в края на футболен мач – всеки гол, вкаран след 90-ата минута се брои за вкаран в 90-ата минута. Чудно.
Това чудо стана в Централната избирателна комисия в сряда вечерта. ЦИК спря времето в 19.00 вечерта, защото пред вратите на комисията се виеше опашка от партийци, които внасяха документи за регистрация или бяха повикани за да заявят резервен цвят на бюлетината, с която ще се явят на парламентарните избори. Според избирателния закон и решение на ЦИК, след 19 часа документи не трябваше да се приемат. Който дал – дал, останалите не играят.
Още по-чудно е, че чудото със спирането на времето се повтори няколко часа по-късно. Вълшебниците от ЦИК се напънаха и заковаха стрелките в полунощ. По закон след този срок членовете на комисията не можеха да приемат решения за регистрация на партии и коалиции, както и не можеха да назначават Районните избирателни комисии. В полунощ на 2 май обаче ЦИК не си беше свършил работата – документите на 20 партии не бяха разгледани и нито една от 31-те РИК не бяха назначени.
Пет минути преди полунощ обаче се случи друго, трето чудо, което удари в земята чудесата със спирането на времето – ЦИК събра сили и допусна до изборите коалиция Национално движение „Симеон II“. 17 от 24-те члена на ЦИК дадоха рамо на царската коалиция,

4-ма бяха „против“ царя да ходи на избори –

все от квотата на СДС, а на други трима им се доспа и си тръгнаха. По-късно говорителката на ЦИК Илияна Ризова си спомни, че от четиримата, гласували против, едната е била тя, другите 2-ма били Иларион Иларионов и Стоил Сотиров, последният, четвърти, така и не стана ясен.
Чудесният ден бе дълъг. Към 13 ч. ЦИК трябваше да се събере, за да обсъди документите на Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“, които образуваха под попечителството на царя – НД „Симеон II“. Членовете на ЦИК обаче не бързаха. Хапнаха сандвичи с пилешки кълки от KFC, поразходиха се, отхвърлиха друга работа… Някои от тях явно чакаха да завърши един друг обяд – в столичния ресторант „Крим“, където Иван Костов хапваше в компанията на Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев, Муравей Радев, Александър Праматарски и Асен Агов…
В 14.30 ч. стана ясно, че ЦИК въобще няма да си даде зор да гледа по човешко време документите на царската коалиция. Откъм членове на ЦИК тръгна слух, че комисията ще отреже царя с хитър маньовър – просто няма да му гледа документите. Такава възможност съществуваше, поне на теория. Ако до 24 часа комисията не беше разгледала молбата за регистрация на НД „Симеон II“, и не беше спряла стрелките на часовника, времето за регистрация щеше да изтече и коалицията щеше да получи един вид мълчалив отказ. На НД „Симеон II“ щеше да му остане единствената възможност – да се жалва във Върховния административен съд, който единствен можеше да го върне в играта.
Колкото повече напредваше времето, толкова повече този слух придобиваше реални измерения. Към 21 ч. обаче стана безпощадно ясно, че има огромен проблем пред ЦИК – комисията не можеше да отрежат толкова елементарно царя, защото покрай него трябваше да удари още 35 партии. Толкова бяха подали документи, но тези документи не бяха разгледани от комисията. ЦИК вече веднъж бе направила номера със спирането на времето – в 19 часа, когато пред вратите на комисията се оказа, че има поне 20 представители на политически партии, които бяха извикани от самата комисия за да заявят резервен цвят на бюлетината. Тази драма стана възможна поради проста причина – основният и резервният цвят на бюлетините на доста партии вече бяха заети вече от други партийци.
Малко преди Сънчо от ЦИК извадиха едно табло с шарени ивички и започнаха да приканват партийците да си изберат от там цвят на бюлетината. Така работата тръгна малко по-бързо. Скоро пред вратите на ЦИК остана само един човек – юристът на царя Иван Летников. Пред сградата на бившия партиен дом пък се събраха трийсетина монархисти, които твърдо решиха да нощуват там, докато ЦИК не даде регистрация на НД „Симеон II“.
Един от последните партийци, които успяха да влязат в ЦИК към 19.30, пардон – 19.00 часа, беше Кемал Еюп от ДПС. Заедно с Георги Дилков-Лорда от Евророма и представител на Либерален съюз, той поиска зелената бюлетина.
Недоразбрали зевзеци, които висяха пред сградата на ЦИК трескаво разправяха: „Абе, чухте ли – зелената бюлетина я дали на Оранжевата партия“. Истината бе, че оранжевата бюлетина я дадоха на Зелената партия. И че от името на коалиция „Обединени земеделски сили“ Яне Янев заяви, че внася жалба във Върховния административен съд заради това решение на ЦИК.
По това време някъде стана ясно, че 8-членната работна група по регистрацията на партиите, водена от зам.-председателя на ЦИК Румен Ненков, е подготвила отрицателно становище по документите за регистрация на царската коалиция. Върху 7 страници било мотивирано защо трябва да се откаже регистрацията на НД-то. Поне 5 били мотивите за отказ. Партията НД „Симеон II“ се опитвала да заобиколи закона за партиите. Тя била отрязана от СГС и ВКС, а сега се опитвала да подаде документи под друга форма – като коалиция.
Повод за това разсъждение – че коалицията НД „Симеон II“ и партията НД „Симеон II“ са едно и също нещо, давали няколко факта – и партията, и коалицията имали едно и също име. И двете били регистрирани на един и същи адрес. Документите на коалицията били подадени няколко часа след като партията била отрязана от ВКС. И то след като Симеон II обяви, че отива на избори не с партии, а с „регистрации“. В първоначалния вариант и партията и коалицията се представлявала от едно и също лице – Симеон Борисов.
В проекторешението на ЦИК бяха вписани и други нередности на коалицията НД „Симеон II“. Партията на българските жени имала 5-членно Изпълнително бюро, което по устав взимало всичките си решения колективно. По устав това ИБ не можело да прехвърля правата си на председателката Весела Драганова, но в заявлението за регистрация пишело, че то ги е прехвърлило, при това в непълен състав – петият член на ИБ-то бил в чужбина.
Тъкмо когато работите клоняха към твърдо отрязване на царя от изборите, отрицателното становище на работната група изчезна и се появи положително. От 2 странички – много сухо. В него пишело, че постъпило заявление за регистрация на НД „Симеон II“, комисията го е разгледала и е регистрирала движението с бяла бюлетина с 2 вертикални жълти ивици и отпечатан върху нея текст: Национално движение Симеон Втори.
Злите езици в ЦИК заобясняваха, че преди да стане смяната на становищата на хората от синята квота в ЦИК е било обяснено, че

не бива да правят повече циркове, а да пускат царя

Че царят отива на избори стана ясно малко след 22 ч. Тогава секретарят на комисията Валентин Георгиев се яви във фоайето на бившия Партиен дом, за да даде интервю за БНТ. Той подмина с ледено мълчание въпроса на ятото журналисти: „Регистрирахте ли Националното движение?“, задаван в продължение на десетина минути. „Поканили се ме от телевизията, не вие, съжалявам“, обясни само Георгиев. Пред камерите на БНТ секретарят на ЦИК обясни, че становището на работната група, което ще се гледа тепърва в залата, е положително. Но той надълго и нашироко заобяснява мотивите, с които ЦИК би могъл да отреже царя. За да онагледи множеството нарушения в документите на НД-то, секретарят на ЦИК употреби израза „множество пороци“.
В края на краищата, 5 минути преди полунощ, комисията огласи свое решение номер 81, с което пусна царя в изборите. Решението на ЦИК бе хибридно – в него обилно се обяснява колко нарушения има коалицията, но накрая е записано: „ЦИК намира, че са налице предпоставките за регистрация по чл. 50, ал. 2 – 4 от ЗИНП за извършване на регистрацията“.
„Правим компромис“, ледено обясни секретарят на комисията Валентин Георгиев. Той разкри защо в решение 81 са записани мотиви за отказ – защото всяка партия, която ще участва в изборите, можело да атакува решението за регистрация на НД „Симеон II“ пред Върховния административен съд до 3 дни след публикуването на решението. Без никой да го е питал, Георгиев разказа, че може да се появят много заинтересовани страни, които да атакуват решението. Поне 3 пъти Георгиев повтори това пред журналисти в късните часове на 2 май.
Симеоновото движение не получи тази бюлетина, която искаше – бяла с три хоризонтални ивици – синя, жълта, синя, защото тя вече бе заета от Българско национално движение на вечния път.
Дългият вълшебен ден привърши след полунощ. Тогава привържениците на монархията научиха благата вест, израдваха се подобаващо и се разотидоха окрилени, попържвайки доволно властта, която се гаврела с любимия цар. ЦИК продължи да крепи стрелките на часовника, докато не регистрира всичките партии, подали молба за регистрация и докато не назначи всичките районни избирателни комисии. На сутринта се разбра, че тя е отрязала ГОДО и БКП на Владо Спасов.