Никакъв тен за депутатите – да пишат закони на морето!

0

Странен съвет даде онзи ден на депутатите парламентарният шеф Огнян Герджиков. Разпускайки ги за дълга лятна ваканция, той ги задължи през септември да се върнат с тен и много отпочинал вид.
Боже мой, Герджиков не биваше да казва това! С тия две-три прости и спонтанни думички той прецака и есенната сесия на НС. Вместо да говори за слънцето и морето, шефът на парламента трябваше

да напомни на депутатите, че са преди всичко законодатели.

„Скъпи мои – трябваше да им каже той, – били сте певци, артисти, юристи, манекенки и какви ли не, но сега вече сте законодатели. Грабвайте по един молив и една тетрадка и пишете закони под тентата на вилата или докато морските вълнички ви плакнат крачетата“. Ей това трябваше да им каже Герджика на депутатите. А не да загарят под слънцето. Щото с лежане закони не се правят.
Както са го подкарали – яваш-яваш, новите управляващи няма да сколасат да променят страната не за 800, но дори и за 8000 дни. Царското време се влачи бавно и протяжно като чорбаджийско хоро, което често е прекъсвано от дълги почивки, за да могат свирачите да се скрият на хлад под дърветата край къщата на горския. Ей на – току почнаха да работят депутатите, и хо-о-оп – излязоха в отпуск. Първо обещаваха, че ще се трудят и през август, за да наваксат пропиляното в предизборни дърдорения време, а после си дадоха повече от един месец ваканция. Не знам някой да е получавал отпуск само дни след като е постъпил на нова работа, но това е съвсем друг въпрос. То и в Кодекса на труда пише, че не може да излизаш в отпуск, ако не си работил поне 8 месеца на съответната служба, ама явно

депутатите Кодекс не ги лови.

Факт е, че от 5 юли до миналия петък народните избраници не приеха нито един закон. Нито един! Нула. Още по-лошо е, че депутати от НДСВ родиха само два-три проектозакона, които тотално бяха отхвърлени от собствената им парламентарна група.
БСП и СДС усетиха накъде духа вятърът и веднага изровиха от деловодството на НС свои прашасали законопроекти, които, разбира се, не влязоха в пленарна зала.
Единственото, което свършиха депутатите в 39-ото НС, бе промяната на парламентарния правилник.

Вдигнаха си заплатите хората, назначиха си секретари

– ей такива работи свършиха. След серия от безсмислени преговори успяха да излъчат правителство и ръководства на набъбналите като брой постоянни парламентарни комисии. Набързо мина една жълта метла през парламентарната администрация, заради която сега ръководството на НС ще плаща неустойки на съкратените без предупреждения. Самият парламентарен шеф Герджиков влезе в историята единствено с превръщането на Клуба на народния представител в пушалня. (Затова вече на клуба му викат „Раковото отделение“, по Солженицински…)
Това свършиха в законодателния ни орган.

Закони? Закони нямаше!

А това е лошо. България все още е страна в преход и като такава тя денонощно трябва да си променя законодателството. Депутатите трябва да се потят върху закони, които хем да са синхронизирани с европейските, хем да работят (ако може).
Някой може би ще припомни, че правителството също има право да внася проектозакони в НС, а то поне засега смята да поработи. Да, но до началото на септември изпълнителната власт все още ще се структурира, ще подбира и назначава кадрите. Което ще рече, че тепърва ще се търсят и експертите, които да пишат законите. Именно заради всички тези дребни подробности в началото на септември парламентът ще подкара хорото така, както го кара досега.
На практика към 5 септември ще има

само един закон, на който му е дошло времето

– за избор на президент и вицепрезидент на републиката. Ама той е толкова тънък и беззлобен, че дори и „депутатите – светкавици“ ще го опаткат за няколко дни. А после? Ако после лежерното настроение продължи, симпатията на народа към НДСВ ще отлети като лунна сянка в есенна нощ. Хората искат много бързи промени, искат да са като европейците и да вземат 3000 марки заплата! А управляващите няма да могат до безкрай да си тананикат под носа „Нека да е лято, вееечно да е лятоооо“, пък на нас да пробутват хита „Чекай, чекай малко“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *