Костов и Първанов отсега работят за нови избори
Както е тръгнало, след рекордьорът по времетраене – 38-ият парламент, май се задава най-краткото в историята Народно събрание – 39-ото.
Ако Националното движение „Симеон II“ не спечели убедително мнозинство на 17 юни, депутатите ще се съберат, ще направят плах опит за излъчване на правителство и след това ще се разбягат по родните места – за да събират сили за нови избори.
Дори и да вземе малко над 50 на сто, НДС II вероятно бързо ще загуби мнозинството си, защото няколко депутати ще се
разлетят като прелетни птички
надясно и наляво в политическото пространство. Още сега, преди изборите, няколко кандидати на движението – от Стара Загора и Враца, примерно, напуснаха царските листи. Колко ще напуснат парламентарната група, примамени от умеещите да водят задкулисни преговори политици от старите партийни сили – един Господ знае. Във всеки случай натискът върху депутатите на царя ще бъде правопропорционален на налягането, което изпитва гмуркащ се водолаз.
Ако НДС II се класира на първо място в изборите, но не спечели мнозинство, шефът на коалиционния съвет Симеон II трябва да потърси парламентарни партньори, с които да сформира една друга, управленска коалиция, и да състави правителство. А как ще стане това, когато Костов нарича Симеон опосредствено „черен капиталист“, „удивителен некомпетентник“ и „прикрит тип“?
Как ще се получи точно това правителство,
при положение че БСП не ще да види царя през крив макарон, а Доган може и да го няма при раздаването на картите в края на юни?
Ако човек слуша внимателно лидера на СДС Костов, лесно би разбрал, че на този етап сините не играят за следизборна коалиция НДС II – ОДС. Този сценарий не ги вълнува. Напротив, сините сега са заети да обясняват защо няма да правят коалиция с царя! Програмата му я нямало, или ако я има – била лоша, хората му били младички, целите му били неясни и т.н.
А, и Първанов май не се е юрнал да реди министри със Симеон – поне така изглежда.
След номерата с листата в Благоевград и особено след нонсенса около изгонването на Рамадан Аталай и Емел Етем, шансовете на ДПС да влезе в следващия парламент рязко спаднаха. Дори Доган да се метне успешно през избирателната бариера, неговата ПГ ще бъде рехава и едва ли ще може да помогне на НДС II да сформира стабилен кабинет.
Ако действията се развият така и НДС II не успее да използва проучвателния мандат за съставяне на правителство, Петър Стоянов ще даде това право на втората сила – примерно СДС.
Костов не е луд да прави правителство на малцинството.
Вероятно той ще изрита подадената му от Стоянов топка в аут. БСП пък просто няма с кого да състави кабинет. Тогава държавата изпада в положението на чл. 99, ал.5 от конституцията, който преведен на български, означава „парламентарна криза“. Стоянов ще разпусне парламента, ще назначи служебен премиер и ще насрочи избори за 40-о НС. Цялият живот на 39-ия парламент може да продължи, пряко сили, около 1 месец. Така през септември пак ще бъдем призовани да избираме депутати.
Кому е нужно това? На „старите“ политически сили, разбира се! Какво могат да спечелят те? Много!
Костов ще спечели така липсващото му време, в което да се опита да дръпне надолу рейтинга на царя и движението му. Въпреки че всяка българска еуфория издържа не повече от месец, едва ли до 17 юни рейтингът на царя ще падне значително. Ще пада, но като перце – бавничко. Това обаче не устройва СДС. Ако сините разполагаха с три-четири месеца, те биха използвали всички лостове, които имат, за да дърпат царя надолу.
След изборите ще бъде друго. Моментално ще тръгне една синьо-червена кампания, в която всеки седесар и бесепар трескаво ще обяснява: „Егати царските хора, ми те са толкова нескопосани, че едно правителство не могат да направят. И сега пак избори! Само бавят реформите в държавата…“ И т.н.
СДС има лостове, има и опит как да се справи с подобни ситуации. Не бива да се забравя, че Иван Костов чудесно се справи с ролята си на опозиционер в периода януари 1995 – януари 1997. Именно тогава Костов бе най-силен – закрепи организацията, като я превърна от коалиция в партия и катадневно подронваше устоите на могъщата по онова време БСП. Всякакви варианти от рода на: „Бакърджиев ще сменя Костов, Софиянски ще е премиер, Стоянов няма да е президент и т.н.“ са сметки, направени, без да се вземе предвид всеизвестният инат на кръчмаря. Дори и да загуби с катастрофална разлика изборите, Костов няма да допусне вътрешнопартийна атака, а ще добута СДС и държавата до нови избори.
