Чамкория 4 – легендата продължава

Преди половин година Христо Бисеров сътвори от нищото за 7 дни устава на СДС. Всичко му беше точно на този устав, само дето в бързината Бисеров пропусна да запише една много важна партийна структура – традиционния семинар на сините в Боровец.
Има нещо много привлекателно в идеята да събереше цялото ръководство на държавата в планината и да му говориш, да му говориш… Само истински запалянко, който току-що си е излял мъката на стадиона, би разбрал за какво става дума.
В края на седмицата сините се събират за 4-и път в Чамкория, за да си поговорят за държавното управление. Между другото СДС успя да направи и един чисто женски Боровец – онзи за депутатските съпруги.
Преди кабинетът да направи 100 дни, Костов събра на „Боровец 1“ целият партиен и държавен елит. Пазени от 150 тежко въоръжени полицаи и злобни кучета, депутати, министри, областни управители и шефове на спецслужби бистреха в хотел „Рила“ жизненоважната тема: „Предизвикателствата пред управлението на ОДС“. СДС си беше свършило работата – зад гърба му бе януари 1997-а, а също и убедително спечелените избори. Въпреки това първият Боровец не мина като скучна конференция. На него сините

посочиха текущия враг –

групировките, и заклеймиха мудната съдебна система.
Първият Боровец беше изключително успешен за ръководството на СДС. Тогава бяха поставени и решени два от най-важните въпроса за всяка партия – за информацията и за ролите. За да достигат решенията на висшите нива до низшите, беше препоръчано да се създаде специална информационна система.
Костов постави въпроса за ролите в СДС или „Кой кой е в управлението“. Хем постави въпроса, хем веднага даде отговора: „Всеки трябва да подава топката и да я получава. Има законодателна програма, която задава дневния ред. В нея има по дати посочено кой закон кога ще се гледа в МС и НС. Засега НС се справя по един удивително сръчен начин“.
„Боровец 1“ остана в историята и със свежите самокритики, които си тегли новият елит. „Преекспонират ме, едно и също дават по телевизията, едни и същи неща, едни и същи приказки. Политика и само политика“, разправяше Командира, полегнал на диванчетата в хотел „Самоков“. „Доверието на хората е като шепичка скъпоценна течност, която не бива да изпускаме“, казваше още той. Самобичуванията ставаха не в конферентната зала, а в коридорите на хотела – Костов отказваше да пусне журналисти на семинара с железния мотив: „Вас няма да ви водя, това е малко като театър.“
Първият Боровец остана в историята и със свежите лафове на отговорни политолози:
каре тук–––––:
– Никога не се карай с журналисти: те винаги имат последната дума.
– Не си велик. Управленецът е временен и понякога – внезапно временен.
– Не бъди невъзпитан с хората, когато летиш нагоре – защото ще ги срещнеш същите, когато летиш надолу.
– Работата на държавата е да налага закони, а не да отглежда фосфатни торове.
––––––
Гъста мъгла падна над Боровец в началото на втората сбирка на синьото АОНСУ, която много мъдро бе наречена: „Очертанията на постижимото“. В характерния си стил на безгранична прямота Евгений Дайнов откровеничеше: „Светлината води до яснота, яснотата води до заемането на позиции“. С вълнението на магаре, на което му е паднало да реве на мост, Дайнов рисуваше със замах мъгла, която се разпръсква, под нея изплуват очертания на предмети, а в съседство се появява друг още по-мъгляв сектор. Така е и с управлението на държавата, казваше Дайнов.
„Боровец 2“ показа, че сбирката се е превърнала в

рутинно мероприятие

Подобно на практиката в големите фирми, сините лидери събраха екипа си на традиционно хубаво парти в планината, за да заздравят връзките между отделните звена. Иначе „това, което говорят вътре, са приказки за студенти от първи курс“, обясняваха обръгналите питомци на синята Академия. Ноемврийският Боровец през 1997 г. се трансформира в мила семейна сбирка – депутатите доведоха жените си, министър Надежда Михайлова се появи с децата си, а колегата й Васил Гоцев докара внучетата си. Тази среща на синята политакадемия премина при засилена, но вече дискретна охрана. За разлика от юлската сбирка през същата година, този път снайперисти не висяха по первазите на хотел „Самоков“.
„Боровец 3“ постави под въпрос смисъла от нов епизод на мероприятието. Част от елита хич и не се весна. Богомил Бонев се появи за 2 часа в петък, Надежда Михайлова уважи сбирката за малко в събота. Голяма част от депутатите се мернаха само докато Иван Костов обикаляше коридорите на хотел „Самоков“,

после всички „хванаха гората“

Семинаристите, почувствали се врели и кипели в магията на Боровец, хич и не обръщаха внимание на семинара. Изтерзани от скука и изолирани в коридора, журналистите често подпитваха депутатите: „Какво става в залата?“ А те отвръщаха много искрено: „А-а, откъде да знам, не съм се застоявал“. После с пешкири на рамо поемаха към хотелския басейн. Ръководството на СДС не разбра първопричината за апатията на депутатите и обяви, че вече ще прави семинарите веднъж годишно, а не на полугодие. А поводът за апатията си беше ясен като бял ден – семинарът стартира с групово гледане на мача от Световното първенство България – Нигерия 0-1. Е как да слушаш лекция, след такъв мач…
„Боровец 3“ нямаше център, около който да се развие дискусията на тема: „Икономиката между пазара и държавата“. Нямаше свежи самокритики, нямаше очертания на постижимото. Нямаше и какво ново да се види в нощния бар на хотел „Самоков“, защото след като човек веднъж зърне Христо Бисеров в дискотека редом до Александър Божков, той не може да бъде учуден от нищо друго. Може би само от зелен марсианец, бързащ към Сточна гара. Освен къпани политици и много нежни самокритики, след „Боровец 3“ останаха няколко мъдри съвета и тежки въпроси, които редовите граждани оставяха на държавниците по телефона:
–каре тук –
– Иван Костов да се явява поне веднъж в месеца по телевизията с цел да вдъхва доверие в онези, които все още се колебаят относно програмата на правителството.
– Иван Костов да излезе по телевизията и да каже в очите на всички имената на комунистите, които изнесоха огромни суми в чужбина.
– По селата има все още много комунисти, които разправят, че предстои преврат.
– Може ли някой, който не е бил член на БКП, а сега на СДС, да заеме важни постове?
– Записано ли е някъде в договора за приватизация на „Плама“, че предприятието никога няма да заработи?
–––
И ето, че сега съществува реална опасност задаващият се през почивните дни „Боровец 4“ да се превърне в скучно и безполезно мероприятие, на което единственото забавление на семинаристите ще е да четат вестници, за да видят какво са правили предната нощ.
Лекциите на семинара под надслов: „България и регионът след кризата в Косово“ едва ли могат да осветлят с нещо елита, който през 10-те седмици война изслуша всичко по въпроса, без да си води някакви сериозни бележки. Единственият чуждестранен гост – Даниел Грос от Центъра за европейски и политически изследвания, ще обяснява как стоят нещата за българина през погледа на западняка. Дайнов ще каже пък как стоят нещата за българина през неговия поглед и по този начин ще напълни няколко вестникарски колонки с бисери.

Едва ли нещо ново могат да кажат

министрите Надежда Михайлова и Георги Ананиев по темата „Пътят към Брюксел“, която ще е обект на дискусии, тъй като по този въпрос вече няма проблеми – ние няма да ходим в Брюксел.
За първи път този семинар е разделен на блокове. Блок „Сигурност“, блок „Интеграция“, блок „Възстановяване и развитие“. Някой е измислил и страшно безсмислено звучащият блок: „Кризата и европейският проект на България“.
Разбира се, блокът „Политика и избори“ ще бие по точки всички останали блокове и блокчета. Едва ли ще се стигне чак до бой между семинаристите кой да седне по-напред, но „интересът ще е подчертан“.
Темата безспорно ще е водещата. За пръв път СДС е изправен пред избори, които не е печелил. Отново СДС е сам – коалиционните му партньори вкупом се отказаха от централно споразумение и предпочетоха да подписват по места, ако решат. „Боровец 4“ би трябвало да спусне основната директива пред СДС, която няма начин да не е „Победа!“. Тази цел вероятно ще бъде обяснена малко по-детайлно, тъй като едно е да победиш с 51%, друго е със 75, а съвсем трета победа е онази, при която печелиш в 3 големи града, а губиш всичко останало.
Няма спор, в заключителната си реч пред семинара Костов ще обясни на подопечните си местни шефове в СДС – „Който загуби изборите, губи поста си“. В името на някакво псевдопартийно другарство Командира не отряза главите на лошите местни лидери на Десетата национална конференция, въпреки че извади калъчката и я размаха високо над главата си. С малка, но здрава критика към местните велможи Костов ще потвърди решимостта си да хигиенизира СДС, като в същото време

ще отложи действието „чистене“ за след изборите,

т.е. с още половин година. На „Боровец 4“ Костов ще вдигне втори жълт картон за местните партийни шефове, които моментално ще получат червен, след като се издънят на изборите.
Изключено е на „Боровец“ да не се засегне и темата за коалиционните партньори на СДС. Всъщност, може и да не се засегне, но това ще е поредното доказателство, че сините семинари бързо губят актуалност. След 2 г. управление СДС остана сам, участниците в „реформаторското мнозинство“ се разбягаха като чумави, оставяйки всичките права и отговорности за управлението на държавата в ръцете на НИС. Едва ли на синия семинар ще се чуят въпроси: „Защо партньорите ни от Народен съюз и ВМРО ни изоставят?“, „Защо не са съгласни с нито една наша идея?“, едва ли някой ще си посипе главата с пепел и ще седне да реве.
СДС все още държи властта здраво и Костов спокойно може да подчертае това на семинара. И все пак – никоя партия не се е задържала дълго в управлението, когато е била критикувана в хор отляво и отдясно достатъчно дълго.
Съществува обаче нещо истински прекрасно в идеята да строиш в две редици всички фактори в държавата и да ги заведеш вдън гори тилилейски. Още по-прекрасно е, че разходите за подобни мероприятия се поемат я от Международния републикански институт – Вашингтон, я от фонд „Маршъл“, фондация „Конрад Аденауер“ или Уестминстърската фондация в Лондон. Е, поне за едно нещо данъкоплатецът да не плаща масрафа