Смъртта на независимите

Нов начин за прослава на двуполюсния политически живот измъдриха правителствените чиновници от кръга на Бакърджиев. Техните идеи бяха одобрени на първо четене от депутатските сили, после минаха като бърз влак през комисиите на парламента и сега чакат финалното преброяване на гласовете за новия избирателен закон.
Идеите режат почти до корен възможността на произволен гражданин да се кандидатира за кмет или общински съветник, без да е член на партия. Мераклията за участие в изборното състезание може и да не е Стефка Костадинова, за да успее да прескочи новата, по-висока, изборна бариера, но меракът му без съмнение ще бъде подложена на сериозно изпитание.
Досега група от 100 избиратели имаше право да посочва и регистрира независим кандидат за общински съветник във всеки град без най-големите. В градове с над 100 000 души групата трябваше да е от 500 души. С новите поправки в закона необходимият брой избиратели, които могат да издигнат независим кандидат, става 1000 за големите градове, 500 за по-малките и 250 за най-малките.
Във времена като днешните, в които 50 души все още са достатъчни да регистрират една национална партия, най-малкото е странно, че се искат двадесет пъти повече, за да се регистрира един независим кандидат за общински съветник.

Доскоро можеше да се видят мераклии,

които висят по тротоарите и събират неуморно подписи в подкрепа на своята кандидатура. Тези видове безспорно ще трябва да бъдат причислени към „червената книга“ на изчезващите политически екземпляри. С партийно подбраните съветници централите и съответните им кметове не се излагат на излишни рискове. Защото дисциплинираното политическо гласуване в местния парламент повтаря онова, което виждаме в Народното събрание. Ако се промъкнат критично количество независими, току виж, че общинската реформа се провалила.
Вече е трудно на политическата сцена да излезе някой, който не е боядисан в червено или синьо.
Двуполюсният политически модел настъпва и в местната власт.
1995 г. явно ще остане последната

в демократичната ни история, когато един куп граждани зарязаха партийните листи, събраха си подписите и си извоюваха мястото в местните парламенти.
Емил Райков стана общински съветник в Бургас, след като спечели като независим кандидат 5026 гласа или 7,17 процента от всички гласове. С тези гласове Райков си спечели едното място, а с четири пъти по-малко гласове – 1232, БЗНС „Никола Петков“ вкара в бургаския общински съвет един човек. Ако Райков беше не независим кандидат, а политическа партия, щеше да спечели не 1, а минимум 4 мандата в общината. Партията „Райков“ щеше да бъде сила в бургаския парламент не по-малка от Народен съюз.
Независими общинари има в Камено, Карнобат, Котел (тук Феим Чаушов взе 11,27 на сто), в Червен бряг, Угърчин, Тетевен, Берковица, Монтана, Мизия, Асеновград, Белово и т.н. В Суворово Атанаска Няголова спечели 11,67 на сто. В Аксаково влязоха двама независими. По трима независими влязоха в Козлодуй и Златоград, като взеха над 15 на сто от гласовете. Тримата от Златоград имат повече проценти от СДС. В Септември и Ветово също има по трима независим общинари.

Най-интересните случаи на наплив

на независими обаче остават Доспат и Неделино. В двете общини влязоха по 9 независими общинари, като за тях гласува около 50 на сто от населението. Кмет на Доспат също стана независим – Веселин Черкезов, който на втори тур взе 70,33 на сто, докато хората на БСП и СДС взеха по 14 и нещо.
Интересно е да се отбележи, че в Неделино групата на БСП е най-многобройна – 3-ма души от общо 19 общинари. СДС има двама, колкото и БСДП.
Поучителна е историята на независимите общинари от Якоруда. В местния 25-членен парламен, влязоха пет турци като независими съветници, 15 вкара ДПС.
Всички тези екземпляри сега едва ли ще имат толкова здрави нерви, че да се впуснат в изнурителната процедура по събиране на имена, паспортни данни, ЕГН-та и др. Трябва да си популярен колкото Сашка Васева, за да успееш да накараш 500 души да те последват