Сините узряха за промени

В „програмно“ интервю пред „Панорама“ премиерът Иван Костов обяви, че има алтернатива в държавата. На мнозина това изявление им мина покрай ушите. Водещият Гарелов така й не го разбра, а опозиционните лидери го разтълкуваха криво, потриха доволно ръце и взеха да се обединяват. И да пишат алтернативки.
Костов обаче не каза, че в опозицията е алтернативата на управлението. Той подчерта – „Правителство, мнозинството, хората в мнозинството и в правителството, всичко това се мени с времето си“.
Той прекалено ясно обясни:

Алтернативата е вътре в СДС.

Костов бавно, но сигурно дорасна до идеята за промени в управленския елит. Пророчици, експерти и други политически шамани гадаят от година и половина насам кога Бакърджиев ще бъде сменен, как Бонев ще изгърми, как Ананиев ще го хване армейската реформа, как Йордан Цонев ще каже „Hasta la vista, baby“ и ще отиде посланик в Аржентина и т.н. и т.н. Отвреме-навреме Костов отричаше слуховете, после мънкаше, а напоследък млъкна тотално. Скриването му от вестниците обаче хич не е самоцелно и има много, мнооого далечна връзка с пропагандирането на „новите лица в партията“. Барикадирането на лидера означава поне две неща – той вече няма да поема отговорност за непремерените приказки на колегите си и ще се опита да се освободи от имиджа си на вседържец и диктатор, който си изгради без да иска.
Последните епизодични изявления на Костов, въвеждането на новата синя информационна политика, обявяването на примирие с опозицията показват, че на „Раковски“ 134 вече е вдигната бариерата, пазеща управляващите от кадрови промени. Костов сигурно вече е наясно, че в български условия година и половина е достатъчно дълъг период, за да лъсне некомпетентността на всеки политик. За България е нормално премиер да брани екипа си, но след изтичането на този период всеки опит за опазване на лош управленец е пагубен. Умората започна да обхваща някои етажи от властта, както деликатно се изрази президентът. Виденов сгреши през 1996 като не се съобрази с лавинообразно растящото очакване за рокади в соцкабинета – затова дойде и неговият януари 1997. Костов съвсем скоро прекрачи границата на обществена търпимост. Събрала се е прекалено много пара, която трябва да се изпусне в свирката на синия локомотив.
И за редовия седесар от Долна Баня е ясно, че каквито и кадрови промени да станат, те няма да доведат до коренна промяна във формулата на управление. До изборите през 2001 г. правителството ще бъде правителство на СДС, а премиер ще е Иван Йорданов Костов. Бъдещият променен или нов кабинет, задължително ще изпълнява синята „Програма 2001“, но с нов творчески прочит. Проработващата в ранните години на демокрацията формула „коалиционен кабинет“ днес е абсолютно неприложима. Каквито и промени да настъпят в управлението, те могат да симулират коалиционност, в кабинета може да влязат хора с връзки в опозиционните партии /ДПС, Евролевица/, но не и хора партийно подчинени на Томов и Доган. По този начин може да бъде възкресен и митът за т.нар. „реформаторско мнозинство“.
Алтернативните лица в управлението могат да дойдат само след като някой даде конкретен сигнал за промените. Трябва да има и повод за рокадите.
В момента в държавата има само една дузина хора, които реално могат да окажат влияние върху политиката, да „правят политика“. Играчите на сцената са Костов, Бакърджиев, Божков и Бисеров. Като отделен елемент в синия пъзел се явява президентът Стоянов. Роля в политическата игра, /на опозиционери/ имат Доган, Томов и Луджев. Не малък натиск върху очакваните промени могат да окажат синдикатите на Тренчев и Желязко Христов. Като посредник между втората и третата група се явява Кръстьо Петков. Залисана в собствените си проблеми, БСП продължава да играе второразрядна роля в политиката. Всички останали политици са креатури на основните играчи, или просто гравитират около тях.
Трите групи в момента опипват пространството. Те контактуват, но не пряко.

Трите групи използват парламентьори

– Костов праща Екатерина Михайлова, президентът има доверие единствено на брат си. В последните седмици парламентьорите усилено ходят по ресторанти, кафенета и други богоугодни места, където здраво преговарят, с надеждата да родят нещо читаво.
Във видоизмененият кабинет на Костов СДС безспорно ще запази доминантната си роля. Има хора, с които премиерът не може да се раздели – това са Бакърджиев и Божков. Покрай офанзивата „търсене на нови лица“ може да се появи някой като шефа на икономическата комисия в НС Никола Николов, който да заема отговорно място в управленската структура. Досегашният областен на софийско Стойчо Кацаров също е харесван. Всички сегашни министри могат да дадат фира.
Ако Костов се вслуша в думите на президента Стоянов за „повишена диалогичност“, то непременно в новото управление трябва да стъпят хора, близки до Бялата къща. Като икономическия съветник Красимир Ангарски. Секретарят на президента беше един от първите, които напоследък заговориха за корекция в курса на лева към марката. Той поиска експерти да анализират постиженията на валутния борд и да бъде вдигнат капиталът на предприятията за приватизация. Ангарски беше човекът, който обяви, че общинските и държавните фирми дължат на бюджета 1.5 млрд DEM. Той чете „Програма 2001“ творчески.
Във властта могат да влязат хора с политически пристрастия, които не са свързани пряко с политически партии. Един такъв човек е Стоян Денчев. 46-годишният бивш главен секретар в правителствата на Филип Димитров и Любен Беров е фигура, еднакво приемлива за всички – за СДС, за ДПС, за Евролевицата, за бизнеса. Той влезе във властта като съветник на Луджев, беше депутат от групата на Доган, сега контактува редовно и с хора на СДС, но в същото време е и втори човек в „Мултигруп“.
Трета фигура – достатъчно значима и непринадлежаща на СДС е Нансен Бехар. Професорът е всепризнат спец в областта на националната сигурност. 61-годишният депутат от разпадналата се група на БББ ръководи няколко научни института, беше шеф и на Центъра за подготовка на кадри по националната сигурност към МО, автор е на няколко концепции по национална сигурност. Влизането му във властта би зарадвало дори Жорж Ганчев.

Сигналът за промените

може да даде единствено президента. Въпреки крайно непопулярните си ходове, Стоянов успя да запази високия си рейтинг в очите на синия електорат. Президентът е на път да излезе от поза партер, в която изпадна след скандалния натиск, който министри и депутати му организираха около приемането на лустрационния закон. Решението на Конституционния съд, с което тези текстове бяха отменени, доказа, че Стоянов е бил прав, а другите са сгрешили. Неслучайно след решението на КС президентът видимо вдигна глава. И започна да прави изявления.
Първото нещо, което подчерта Стоянов е, че не е послушник на СДС, а е президент на всички българи. После обеща да продължи да критикува „онези действия на отделни дейци, които понякога се самозабравят, които със своите действия уронват престижа на СДС“. Той подчерта, че няма да влиза в конфликт със сините – „СДС със своето мнозинство, със своето правителство управлява България по една програма, която подкрепям“.
Стоянов продължава да отбелязва задълбочаващото се противоречие между „политическата воля на управляващата сила“ и интересите на „чиновническата класа“.
Повод за искането на кадрови промени може да бъде всякакъв – поредният критичен материал в чуждестранната преса, изказване на виден чужденец, дори и редовният митинг на пенсионерите.
Промените обаче не могат да се материализират само защото Стоянов ги иска, те могат да бъдат координирани между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. С едно изявление Стоянов може да докаже, че е не само формален, но и реален гарант на реформата. С едно съгласие премиерът може да покаже, че е плуралистично настроен християндемократ.
Защо се налагат промените. Първо: успокоява се общественото напрежение – около парното, бюрокрацията, престъпността. Поспира натискът на опозицията, който вече придобива все по-реална и организирана форма. Промяна в кабинета би се изтълкувала добре на Запад. Нашето чисто дясно правителство ярко контрастира на фона на социалдемократизацията в Европа. Въпреки потупването по рамото ни, за всички е ясно, че сме далеч от пълноправно включване в НАТО и ЕС. В същото време сме здраво заковани в черния визов списък. Влизането на либерали и социалдемократи във властта може да размрази придвижването ни към евроструктурите. Промяната би се изтълкувала добре и от западните инвеститори, които винаги са били по-благосклонни да преговарят с един широко скроен кабинет, отколкото с еднопартийни правителства. Сега тези инвеститори хич ги няма, приватизацията не върви. Сега положението хич не е розово.