Сините избирателни промени и служебната победа

Кампанията за местния вот вече е почти започнала, а още не е ясно по какви правила ще се води. Приемането на новите избирателни закони се закучи – в характерен балканско-български стил.
Преди година в СДС поприказваха, поприказваха по въпроса, после млъкнаха като сицилианец, пазещ омерта. А вече стана топло, политиците взеха да правят тънки сметки за изборите… Хората скоро ще се превърнат в летовници, а после, когато станат прости гласоподаватели, вече ще е късно.
Сините винаги са обяснявали, че поправките в избирателните закони ще бъдат внесени в парламента овреме, но засега тази работа не се получава. Защо ли? Защото и за извънпарламентарните политически сили е ясно, че подобни изявления са опашати лъжи.
Мнозинството от СДС няма полза да приема нови избирателни закони сега. Хептен нямаше полза от закони през април, въпреки че Екатерина Михайлова разправяше как тогава сините ще се напънат и ще гласуват каквото трябва. Мнозинството нямаше полза да приема законите и през май, какъвто срок поставяше Евгений Бакърджиев.
Управляващата партия има полза да внесе промените за обсъждане в парламента в края на неговата сесия, даже, още по-добре – в началото на септември. По този начин нито БСП, нито Евролевицата и ДПС, а и Народен съюз и ВМРО ще имат някаква възможност да преструктурират своите партийни подразделения съгласно новите изисквания на новите закони.
СДС има искрено желание да промени няколко закона. Бакърджиев казваше (а каквото каже Бакърджиев това става. Стига да не е болен):

–каре–
„Много неща развалиха червените през 1995 г., за да си нагласят изборите така, както им трябваше. Тогава попиляха трите големи града – раздробиха ги, въведоха Районни съвети без правомощия, районни кметове, които на практика не са кметове и не могат да формират собствена политика. Тогава въведоха и трилотажа, който за мен бе много странен. Всичко това бе направено, за да се разбият кандидатите и гласовете на опозицията. Ще се пипнат няколко закона – за местно самоуправление, за избори на народни представители, кметове и общински съветници, за регионалната политика, административно-териториалното устройство на страната. Това ще ни даде възможност да приложим това, което правим в държавата, и на нивото на местното самоуправление.“

––-
Както винаги думите Бакърджиеви са прости и ясни. СДС ще махне глупостите от законите на БСП, благодарение на които червените биха сините, и ще попълни дупките с нови, истински хубави законови текстове. Които да осигурят синята победа. Какво предлага СДС?

1. Назначаемост на селските кметове

Не, това не е вярно, глупости, би ревнал всеки твърд фен на синята идея. Селските кметове няма да се назначават, а ще се избират от общинските съвети.
Е, това избор ли е? Да не би преобладаващо сините общинските съветници в град Х, да изберат червен кмет в село Долно Нанагорнище. Ще го изберат друг път. Земеделците на Мозер и демократите на Савов бързо схванаха за какво става дума в тази идея и я отрязаха. Сините общинари във въпросния град няма да изберат червен кмет, ама защо да избират и земеделец. Няколко пъти от „Раковски“ 134 обясняваха, че лансираната през есента на миналата година идея е погребана окончателно и от нея нищо не става. Напоследък обаче секретари на Партията казват, че има хляб в идейката, върху нея можело да се помисли. Конституцията дава право на СДС да я реализира без проблем – общинските съвети имат право да избират кметове. Все пак СДС може би ще зареже тази идея.

2. Изборите – в един тур

Отдалече личи – синята идея за избори в един тур няма по-дълбок замисъл от червената за трилотаж. На всичкото отгоре реализирането на това мероприятие въобще няма да помогне на СДС да спечели местните избори. Когато изборите са в един тур, партиите ще бъдат принудени да се коалират, без много-много да се пазарят, а не да чакат последния момент, т.е. дните между двата тура. БСП, Евролевицата, ОБТ и БСДП ще ускорят преговорите помежду си. Народен съюз и ВМРО роптаят срещу синята оферта и ще продължат да го правят, защото тя директно ги вкарва в убийствените прегръдки на СДС.
Според врели и кипели в изборите политолози, БСП ще имат най-голяма полза от еднотурни избори, защото по традиция винаги на втори тур у нас се наблюдава феноменът „консенсус срещу БСП“. Червените достигат максимума си още на първи тур (пример – Тополовград), на втория само потвърждават резултата си. БСП ще има още по-голям успех при моно-избори в малките общини (както ДПС в смесените райони). Там хората на Първанов и Доган биха имали затруднения единствено ако има втори тур и всички останали политически субекти се съюзят срещу тях. В ДПС няма да имат повод за недоволство от еднотурните избори, защото движението ще си получи полагаемата му се порция власт, без нищо да му се отнема. Недоволството на Доган по това предложение на СДС е малко пресилено – той няма за какво да се оплаква. Има и нещо друго – избраният на един-единствен тур кмет ще получи масово под 50% от вота на хората, т.е. ще се ползва с нисък авторитет и може да бъде блокиран от останалите политически сили още при встъпването си в длъжност. СДС може да прокара тази идея единствено силово.

3. Въвеждане на централна регистрация

за предизборните коалиции. Това е най-шантавата идея на СДС. С нея сините директно получават „Златна малина“ за антиполитически сценарий. Защо? Първо, понеже този ход е насочен срещу „Раковски“ 134 и помага на „Позитано“ 20. Само някой син кинжал може да измисли подобно нещо.
Ясно е, че нито СДС, нито БСП ще отидат на изборите без партньори. В момента предизборните коалиции се регистрират по места – в съответната районна избирателна комисия. Всяка партийна структура преценява на място дали да се коалира с друга сила, без да се влияе от това какво става в съседната област или в София. С въвеждането на централна регистрация в ЦИК договореностите между шефовете на партиите в София ще са задължителни за всички партийни структури. Няма да има възможност за шарени варианти, т.е. една партия да е в коалиция със СДС на едно място, а с БСП на друго, примерно.
Тази идея идва дюшеш за БСП. Ако червените бяха на власт днес, сигурно е, че щяха да се борят със зъби и нокти за реализирането й. Въвеждането на централната регистрация ще накара Евролевицата, БСДП и ОБТ да не се правят на важни социалдемократи, а бързо да заприпкат към „Позитано“20. Те няма с кого друг да се явят на изборите. Не могат да се явят и самостоятелно – твърде са слабички.
В лагера на Обединените демократични сили нещата стоят наопаки. Народен съюз и ВМРО не искат централно споразумение, защото си изпатиха от СДС. Има един куп общини, в които коалиционните партньори не могат да се гледат, камо ли да ходят заедно на избори. Никакво централно споразумение няма да накара ВМРО и СДС да работят заедно в Благоевград, Пловдив, Кюстендил. Народен съюз има различни от сините позиции в Бургаско, Петрич, Сливен и на много места в Северна България. Ако тази идея бъде реализирана, под въпрос ще бъдат поставени както успехът на местните избори, така и съдбата на ОДС изобщо. Тя е без това виси на косъм. А на „Раковски“ 134 поне това знаят – клатенето на ОДС днес е най-прекият път към падането от власт.

4. Редукцията на общинските съветници

Тази идея ще се осъществи. Сините имат силен довод за подобна промяна – те изтъкват как проблемът е решен в мегаполисът Ню Йорк, където съветниците на градоначалника са по-малко от тези, които кръжат в софийската община. В началото сините решиха да съкратят наполовина броя на общинските съветници чрез промяна в закона за местното самоуправление и местната администрация. Савов и Мозер отказаха. Драстичното орязване на общинарите е във вреда на по-малките партии – БББ, Народен съюз, ВМРО и дори Евролевицата. В големите градове СДС и БСП биха обрали с лекота всички места в общинските съвети, с което цялата идея за двуполюсен политически модел ще получи още една творческа реализация. Сините отчетоха страховете на партньорите си в коалицията ОДС и лансираха ново предложение – общинарите да бъдат съкратени с 1/3, което е далеч по-приемливо. Сините измислиха и още една хватка, в която хем големите (СДС) партии ще бъдат доволни, хем малките (Народен съюз) партии и коалиции няма да имат повод за сълзи. Намаляването на общинските съветници ще стане в закона за местното самоуправление чрез нова категоризация на общините. Те ще бъдат разделени на големи, средни, малки и още по-малки – във всеки един тип община ще има различен брой общински съветници. Минималният брой общинари – тези в най-малките общини, по-всяка вероятност ще бъде 7. Опозицията контрира с що-годе разбираемата постановка – „Не може мнозинство от 4 души да решава съдбата на един град“. По-важното обаче е, че партньорите на СДС не възроптаха срещу тази идея.
Ако бъде осъществена идеята за редуциране на общинските съветници, ще се появи коренно нов проблем – „цената на един мандат“. На един кандидат за общински съветник в голям областен център ще му трябват около 12 000 гласа, за да спечели. Толкова трябват и на един кандидат-депутат. Там където ще има само 7 съветници, избирателният праг скача до цели 14 процента. Не е нужно да се обяснява, че цената на един общински мандат, въобще не може да се приравнява, камо ли да е по-висока, от цената на един депутатски мандат.

5. Ограничаване на кметските мандати до два

Това е добре премерен син удар. В около 1/6 от българските общини, предимно малките, от доста време управляват едни и същи хора. Те са предимно червени. Ползват се с достатъчно авторитет сред своите съграждани, понеже си вършат добре работата. С лекота биха били избрани за трети път, понеже на практика нямат алтернатива. Лансираната от Йордан Цонев пред радио „Експрес“ теория: „Няма да променяме нищо. Тези кметове са удобни за нас, защото не може да изкараш два мандата, без да си натрупал негативи“ не издържа и най-слабия полъх на критиката. Тези кметове са избирани вече няколко пъти. Това означава, че са добри (или по-скоро удобни) – не за СДС, а за местните хора.
Това „правилно“ от партийна гледна точка предложението на сините обаче едва ли ще стигне до пленарната зала. Съществува прекалено силен довод срещу него – няма как да се ограничат правата на кметовете, които са изборни длъжности, а да не се посегне на депутатите, които също заемат изборни длъжности. И все пак – нищо не се знае. Сините са готови на всичко, за да превземат местната власт. Включително и на въвеждане на правила, които автоматично им осигуряват служебна победа – без явяване на конкурса.
Възможността за провал на общинския вот виси над тях като Дамоклев меч. Всяко класиране на СДС в по-малко от 50% от общините, ще бъде обявено като загуба, а оттук-нататък ще започнат приказки за подмяна на изборния вот, за необходимост от нови парламентарни избори, за изчерпване на сините в управлението, за пречупване на тенденцията.
Ето защо повечето от идеите на СДС за промени в избирателните закони са толкова нелогични, че човек би се попитал политик ли ги е правил или футболен запалянко преди мача на ЦСКА и „Литекс“. Единственото свястно нещо, което сините успяха да постигнат, е мощната дискусия по темата в медиите и сред политическия елит. СДС трябва да е разбрал от тази дискусия, че не е в състояние да реализира всяка идея, която отчаяно проблясва на „Раковски“134.