Секретарят на Партията

Да си секретар на партия винаги е било голяма работа. Особено ако партията ти е управляваща.
Преди 10-и секретарите влизаха във висшата номенклатура на компартията – ранга им беше някъде между инструкторите и членовете на Политбюро. Ако поддържаха здрави идейните позиции, след десетина години вярна служба низовите секретари на ППО можеше да станат кандидат-членове на ЦК, после членове, а накрая и секретари на самия ЦК.
През кратката си, но изключително динамична десетгодишна история СДС разбра чрез метода „проба – грешка“, че партийните структури са измислени отдавна и

не подлежат на революционни корекции.

Сините пробваха всичко – чиста коалиция, партийноподобна коалиция, партия с двустепенна структура – ръководство и подчинени, и т.н. По едно време имаше координатори. Но все нещо не се получаваше.
Десетата национална конференция поправи една историческа несправедливост, като вкара в синята структура ново звено – секретарското. В чл. 10 на новия партиен устав бе записано, че към зам.-председателите на партията, главния секретар и членовете на НИС се създават отдели, чрез които същите осъществяват отговорностите и правомощията си.
Та тези отдели се ръководят от секретари.
В НИС на СДС има 10 човека, трима от тях останаха без секретари – Иван Костов и Йордан Соколов, защото са големи началници, и Филип Димитров, защото е в Америка.
Останалите 7 членове на баш-ръководството се сдобиха с по един секретар, а Екатерина Михайлова – с два.
Пръв на секретарска длъжност се уреди депутатът Димитър Абаджиев. Той стана

завеждащ външнополитическите въпроси,

които в СДС незнайно защо се движат от члена на НИС Васил Гоцев.
Абаджиев е от т.нар. new wave (нова вълна, по нашенски) в СДС. Млад, компетентен юрист от Омуртаг, който с лекота блести на общия фон в парламентарната група на СДС. Сам извоюва мястото си под управленското слънце – спечели си депутатското място още на предварителните сини избори в Търговище, напъна се покрай промените в съдебните закони и съвсем заслужено стигна до отговорен пост, който му гарантира постоянни обиколки в Европа.
В същото време Абаджиев, който на времето е пял в състава „Джара джара“, хич не е сухар – когато трябва, може да пусне глас и по радиото (така например пя „Let in be“ по „Експрес“). Сам се определя като стар групар, има няколко авторски композиции и сега свири на китара и клавишни инструменти. Даже има издаден собствен диск. Друго интересно при Абаджиев е, че прадядо му е швейцарец, прабаба му – чехкиня, а жена му – латвийка.
Промените в съдебната система изкараха на преден план още един депутат юрист, който зае секретарско място. Емануил Йорданов стана

дясна ръка на Евгений Бакърджиев

в отдел „Изборни кампании“.
Минимум от половин година се търсеше място за Йорданов. Дълго време в СДС го спрягаха за секретар, или по-точно за зам.-министър на МВР. Промените в закона, чрез които Емануил трябваше да бъде изстрелян нагоре в полицейската системата, все още са на фаза идеи.
Секретарят е автор или съавтор на доста закони – за нотариусите, административните нарушения и наказания, търговския закон, наказателния кодекс, за местното самоуправление, за държавния служител и др. Беше член на комисията за соцдепутата Кръстьо Трендафилов, която реши да не му сваля имунитета. Йорданов беше адвокат по т. нар. „Сарафско дело“ – за убийството на кюстендилската Виолета Георгиева на 18 май 1994 г. и опит за убийство на съпруга й Симчо Георгиев.
Иначе е запален левскар, който трябваше да организира първия клон на парламентарния син фенклуб в Кюстендил, но нещо не се получи.
Илия Петров малко ненадейно пое секретарското място

в отдела на Надежда Михайлова

по информационната политика. Ненадейно, защото Петров се занимаваше с организационните дела на сините, беше и.д. шеф на координаторите в СДС, които после бяха закрити като структура. Неговото ново амплоа е доста неблагодарно, тъй като информационната политика е любима тема за самокритика в СДС. До този момент не е имало конференция или семинар, на които сините да не са се самобичували за слабата си работа на този фронт.
Петров поддържаше добри контакти с медиите. Преди да стане секретар той често обменяше актуални мисли с колегията, сам пишеше огнени статии, с които громеше противниците от ляво. Някой го набеди в шуробаджанащина с Христо Бисеров, той гневно отрече да има роднински връзки с главния секретар. Факт е обаче, че кариерата му в София стартира под прекия поглед на Бисеров.
Така и не стана ясно

защо Екатерина Михайлова получи двама секретари.

Тя завежда в СДС връзките с политическите партии. Под това се разбират два вида формации – партии, за които отговаря като секретар депутатът Красимир Каменов, и неполитическите организации и малцинствата, които са грижа на колежката му Светлана Бончева.
Кариерата на Красимир Каменов доби реални измерения през ноември 1997 г., когато стана председател на регионалния съвет на СДС във Враца. Лично главният секретар Христо Бисеров се зае с избора на врачанския пръв шеф, тъй като предния началник на сините Румен Генов бе махнат за „уронване престижа на СДС“. Депутатските изяви на Каменов досега са свързани предимно с неговия роден край. През декември обещаваше да търси реализацията на 15 хил. тона карбамид, залежали в „Химко“. Среща се с европейците, които отвреме-навреме инспектират АЕЦ „Козлодуй“.
Светлана Бончева-Иванова не успя да стане депутат от раз, защото беше четвърта в синята кандидат-депутатската листа в Габрово. Влезе в парламента на 10 юни 1998 г. на мястото на Цоньо Батев, който пък стана шеф на Комитета по стандартизация и метрология. Бончева стана член на правната комисия, защото мястото беше овакантено от новия зам.-министър на отбраната Здравко Зафиров.
Допреди няколко години Бончева беше аптекарка – това е първото и образование. По едно време завърши право и беше малко адвокатка и за малко – юридически съветник към правителството. Светлана е дъщеря на най-известния адвокат в Трявна. Мъжът й е бивш данъчен инспектор, сега има фирма за бельо, но не дойде със съпругата си да живее в София. Чичото на Светлана е шеф на сините в Трявна и доскоро се водеше за потенциален кандидат-кмет. Бончева е в много близки отношения с другата Светлана – Дянкова, която вече е зам.-шеф на синята парламентарна група.
Пълна изненада за медиите беше избора на Едуард Клайн за секретар на

отдел „Стратегии, платформи, програми“, чийто шеф е Александър Божков.

Клайн е от тихите сини депутати, които не се обаждат в пленарната зала. Успя да влезе в парламента единствено благодарение на голямата победа на сините през 1997 г. – беше чак седми в листата в 24-и софийски избирателен район. В САЩ има писател със същото име – той е специалист по историята на клана Кенеди. Нашият Клайн е от австрийски произход. Даваше много изявления около ратифицирането на рамковата конвенция за защита на малцинствата. Създава впечатление на специалист по екологията и образованието, не на човек, който може да прави партийни стратегии. Ходи по екофоруми в Бон през ноември 1997 г., автор е на доста законови предложения в областта на образованието, примерно – родителите на децата, които не посещават училищата, да плащат глоби от 20 до 100 бона, а при рецидив – до 250 хил.
Самият Клайн е умник – попълни за отличен теста за интелигентност на Менса.
Шуменският депутат на СДС Петър Рафаилов пое секретарството

във финансовия отдел на СДС,
за който се грижи Муравей Радев,

разбира се. 34-годишният Рафаилов е адвокат, но не успя да блесне около приемането на съдебните закони. През ноември 1997 г. казваше, че Народното събрание ще приеме закон за проституцията, даже такъв вече бил депозиран. Легализирането й ще намали венерическите заболявания и ще ликвидира нелегалните публични домове, смяташе той. Законът така и не видя бял свят, компаньонките се сдобиха само с патентен данък от 5 млн. лв.
Роденият в Нови пазар адвокат внесе поправките в закона за нотариусите, който задължи всички да минат през конкурс за лицензиране.
Рафаилов доказа, че може да се грижи за пари, когато стръвно се бореше за 68 млн. лв. адвокатски хонорар. Сумата трябвало да му бъде изплатена на 4 вноски до края на миналата година от шуменския птицекомбинат „Камчия“. Депутатът и държавното предприятие били сключили извънсъдебно споразумение за изплащането на хонорара на 6 октомври м.г., но той не получил и лев. Рафаилов защитил „Камчия“ от местния Кооперативен съюз, който искал 3.5 млрд. лв. Според наредба на Висшия адвокатски съвет минималният хонорар на адвоката е 2% от исканата сума, което прави 68 млн. лева. Рафаилов ще остане в историята и с фразата: „Нямах право да искам по-малка сума, защото щяха да ме обвинят в нелоялна конкуренция.“
Най-голямата изненада в секретарските назначения се нарича Емил Лилов. Той стана депутат едва на 11 февруари т.г. на мястото на новоизбрания областен управител на Видин Величко Йонов и само за няколко месеца тихо депутатстване беше издигнат до

секретар не на кой да е, а на Христо Бисеров!

Д-р Лилов е секретар на най-важният отдел в СДС – орготдела, който замени мрачната Национална координация. Под негово подчинение ще бъдат всички регионални секретари, които де факто ще управляват всички сини структури в страната. За да си подбере Лилов спокойно екипа, Бисеров назначи специален конкурс.
Името на Лилов се свързва предимно с т.нар. „директорски бунт“, който избухна във Видин в началото на август м.г.
8 стопански ръководители, всичките членове на СДС и назначени по времето на СДС, написаха кърваво писмо до Костов срещу двамата местни депутати – Величко Йонов и Александър Маринов, както и срещу местния шеф на СДС Емил Лилов. Началниците на Свободна безмитна зона, „Вида пътстрой“, „Видахим“, „Видин – БТ“ и Окръжната болница „Св.Петка“ обвиниха тримата в рекет. Президентът на КТ „Подкрепа“ Тренчев заформи папка по този въпрос и я връчи на главния прокурор Татарчев. Николай Тодоров – директор на Свободна безмитна зона, се оплака, че сините шефове му искали 15 000 марки, за да го оставят на мира. Той отказал да даде парите и бил уволнен. Огнян Милев от болницата отказал да назначи хора от СДС и също бил уволнен. Шефовете на предприятията били карани да наемат частни охранители, да купуват мобифони, да плащат сметки в кръчми. В началото на 1998 г. д-р Лилов, който бе шеф на районния център по здравеопазване се изцепи пред столичен вестник, че видинският рентген е опасен за здравето на пациентите. Шефът на обединената районна болница мигом го опроверга, а на другия ден Лилов го уволни. В резултат Лекарският съюз сне доверието си от д-р Лилов.
Това е положението със секретарите. Много, но от класа.