Москова, музеите и голямото местене

След като корейците от ДЕУ изявиха желание да поразширят хотела си „Шератон“ в посока към работния кабинет на президента, някой много бързо се опита да преподреди София. Според набързо появилите се планове, столицата трябва да заприлича на голяма театрална сцена – декорите се местят насам-натам, артистите подтичват неуверено напред-назад и често-често се блъскат, несвикнали с новата подредба. Нещо на сцената шава, зрителят хем се забавлява, хем е сащисан от липсата на логика в новата подредба.
Меракът на политическия елит да поразмести седалищата на институциите в центъра на държавата се зароди заедно с новия демократичен ред. По същия начин

веднага след 1944 г. ОФ-то построи

няколко нови сгради в центъра на София в стил „сталински барок“, чрез които да подчертае своята идентичност. След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. срещу двореца се роди мавзолеят. През 1954 г. И. Данчов и К. Николов вдигнаха сграда за министерството на тежката промишленост, в която по-късно се нанесе Министерският съвет. По същото време архитект К. Николов започва да работи и върху сградата на ЦУМ. През 1946 г. започва строежът на Телефонната палата, а през 1948 г. В. Лазаров вдига Дома-паметник „Александър Стамболийски“. Така БКП се сдобива със своите сгради-символи.
Властта след 1989 г. също реши

да промени пейзажа

Проблемът беше, че „пари нема“, затова се роди компромисното решение – не да се строят нови сгради, а учрежденията да се преместят на по-властоугодни места. Идеите за местене заприличаха много на добрата комунистическа практика – издънилият се началник /компрометираната сграда/ да бъде сменен, но в същото време да премине на друга отговорна работа, ехидно подметна по този повод депутат от опозицията.
Една от първите идеи за местене се роди в главите на академичната общност. Около честването на 100-годишнината на СУ „Климент Охридски“ студенти и преподаватели започнаха борба за възстановяване на собствеността си върху сградата на „Шипка“ 6. В края на миналия век братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват терена за бъдещето висше училище, през 1920 г. Бреансон, Н.Лазаров и Й.Миланов вдигат сградата на Ректората, а в соцвремената сградата на „Шипка“ е отделена от СУ и дадена на художниците. Напъните на университета да си върне многоетажната сграда не успяха и бързо бяха погребани.
Когато СДС спечели с „малко, но завинаги“ идеите за местене естествено се намножиха. Председателят на 36-ото Народно събрание Стефан Савов обясняваше пред депутатите в пленарна зала как таванът

„всеки момент може да се срути“.

Старият демократ подчертаваше, че сградата на парламента е твърде стара (построена е през 1883 г.) и депутатите трябва да се преместят на по-безопасно място. Въпреки че събранието е минало многократно на козметичен ремонт, покривът му продължава да се държи на гредоред и нищо чудно един щастлив ден гредите да поддадат.
Александър Йорданов доразви творчески идеите на Савов – парламентът взе сградата на бившия Партиен дом. Видният отвсякъде депутат разви концепцията за „триъгълника на властта“, който трябва да образуват парламентът, президентството и правителството в района на софийското ларго. Работата обаче беше свършена наполовина – депутатите се сдобиха с работни кабинети, парламентарните комисии със зали, но като цяло парламентът остана на площад „Народно събрание“. Неотдавна, след антижурналистическите изцепки на Вержиния Велчева, шефът на 38-ото НС Йордан Соколов попитал хора от администрацията си – „Сигурни ли сте, че по време на нашия мандат пленарната зала няма да се премести в зала „Света София“? „Как ще стане тази работа, не може да бъде“, отвърнали администраторите. „Айде да видим“, заканил се Соколов. Радикалното решение –

преместването на депутатите в Партийния дом,

може да бъде мотивирано с лавинообразното нарастване на хората, които имат право да влизат в сградата на парламента. Огромният брой журналисти, още по-огромният брой съветници, чиновници, обслужващ персонал и 240-те депутати превръщат сградата в нещо като магазините „Метро“ в първия ден след отварянето им. Битуващата идея в НС за съдбата на сегашната сграда на НС е тя да се превърне в нещо като музей, в нещо като място за тържествени заседания на парламента.
Вместо да завземат един път завинаги Партийния дом, депутатите решиха да го разделят. Комисията по култура в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС непрекъснато препотвърждаваше позицията си – източното крило на Партийния дом, същото което горя най-много на 1 август 1990 г., да бъде дадено на Националната художествена галерия. Няколко идеи за превръщането на Партийния дом – ту в бизнес център, ту в търговски център, ту в културен център бяха родени и погребани в периода 1991 – 1995 г. Всъщност единственото нещо, което се случи в сградата, бе, че БСП се изнесе оттам в посока „Позитано“ 20.
До този момент никой не се наема да реализира перманентно появяващите се решения за изнасянето на Националния исторически музей от сградата на Съдебната палата. Няколко правителства взимаха решения в полза на магистратите, но не успяваха да намерят подходяща сграда за културната институция. Правителството на Костов реши да прати музея на Околовръстното шосе – в дом номер 1 на резиденция Бояна, но реализацията и на този план се забави твърде много. Някои свързват пропуснатите срокове за преместването с промяна в позицията на президента.

Общинските власти на столицата също се отдадоха на размествания

на адресите на някои институции. Единствено проблемът със софийската градска библиотека бе решен от градоначалника Янчулев кардинално – с динамит.
Въпреки многобройните мераци, още никой не е турил взрив под мавзолея. Депутатът Иво Атанасов смяташе да го прави Пантеон на воинската слава, а бившият шеф на националната художествена галерия Стоян Стоянов искаше да използва хладилните му камери за склад на картини. Най-активно сградата в момента се използва от шефа на операта Карталов, който от време на време спретва някоя постановка отпред.
За десет години не бе решен проблемът със софийския градски музей, който преди 1989 г. се свиваше в подземието на известния магазин „София“. След многогодишната реконструкция на магазина работниците заговориха, че работата там е неспасяема и, ако продължат да дълбаят,

може да падне сградата на бул. „Мария Луиза“

Затова и трябваше да се потърси нов подслон за градския музей. Кметът Софиянски реши да извади музея от рушащия се магазин и да го вкара в затворената от 1986 г. софийска централна баня. Според одобрения от общината проект на архитект Станислав Константинов до музея ще има водолечебен оздравителен център, до него ще бъде гербовата зала на общината, до нея ще има магазин за сувенири, фитнес зала и т.н. Това е кощунство – банята да става музей, ревна в отговор Съюзът на архитектите. Инициативен комитет от архитекти и студенти предложи цялата баня на пъпа на София да стане балнеологичен център. Архитектите видимо преиграха, когато отправиха апел: банята да се вземе от Софиянски и да се даде на министерството на Евгений Бакърджиев.
Последното псевдопреместване на институции в София стартира преди два месеца. Според министър Москова идеята за местеното на художествената галерия в сградата на Техническия университет до паметника на Левски

хич не била някаква импровизация,

а дълбоко осмислен план, целящ да се спасят безценните експонати. Мислите на Москова за „обществен дебат за бъдещето на НХГ“ дойдоха обаче поне един месец след като пресата информира за желанието на южнокорейската групировка ДЕУ да купи сградата на българското президентство. Петър Стоянов е бил запознат на два пъти през миналата година с идеите на ДЕУ да разшири своя хотел „Шератон – София Балкан“. Според хора от президентството зам.-шефът на Съвета на директорите на „Шератон“ Панайот Тонев лично е представил идеята пред президента Стоянов. Факт е, че след намесата на ДЕУ държавният глава ни в клин, ни в ръкав заговори колко добре ще се чувства бъдещият президент в бившия царски дворец. Едва след корейската оферта министър Москова извади стар проект, според който НХГ трябва да се премести от пл. „Батенберг“ в т.нар. квартал 500 – комплексът на Техническия университет в района на паметника на Левски и да съжителства там с галерията за чуждестранно изкуство. Филиалът на Техническия университет пък трябва се върне в Дървеница.

Най-голямата тайна засега остава от кой джоб

държавата ще извади 20-25 млрд. лв., за да премести президентството в двореца, НХГ – край паметника на Левски, а Техническия университет в Дървеница. Сумата за местеното е приблизителна, тъй като в момента няма никакви предварителни сметки за финансовото измерение на мероприятието. След намесата на ДЕУ министър Москова се сети, че правителството има инфраструктурна програма, в която били заделени 8.7 млрд. лв. за преместването на националната галерия. Правителството се показа и като спестовно, защото не си разрешавало лукса да строи нова сграда за 16 млрд.
По всичко изглежда, че грандиозните идеи за преместванията, които могат да осигурят работа на целия китайски народ или поне на хамалите от пл.“Македония“, няма да се реализират скоро. Тази констатация се подсилва от един исторически факт – освен преселението на БСП от Партийния дом към „Позитано“ 20 и изгонването на художниците от градинката пред „Кристал“ към Светия Синод, нищо в София през последните десет години не се е преместило. Да де, но тогава още нямаше корейците от ДЕУ. Щом те са тук, скоро хамали могат да помъкнат картини на Майстора по „Царя“.

–каре–
Държавни културни институти със специален статут:

1. Народният театър „Иван Вазов“;
2. Софийската опера и балет;
3. Софийската филхармония;
4. Национален музей на българското изобразително изкуство;
5; Галерията за чуждестранно изкуство – София;
6. Българската национална филмотека
7. Националният исторически музей;
8. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
9. Национален институт за паметниците на културата.

– каре–

Кога са построени софийските сгради:
1878 – сградата на МО
1883 – „Славянска беседа“
1883 – Народното събрание
1891 – Държавната печатница
1893 – Централна поща
1900 – Военният клуб
1907 – Народният театър
1910 – Синагогата, Централните хали и синодалната палата
1911 – Централна баня
1936 – Съдебната палата
1954 – Народната библиотека
1955 – ВИТИЗ
1964 – Пирогов
1974 – Централна гара, резиденция Бояна
1981 – НДК