Митът за Каденабия

До един момент китната Каденабия се възприемаше като Мека на българската христяндемокрация. Цялата прогресивна родна общественост – тази, която заклеймява ад хок етническото прочистване, си представяше как първенците отиват там, мият крака на Лаго ди Комо, обменят ценен опит с братската партия на Волфганг Шойбле и Хелмут Кол край камината на Аденауер и накрая парафират още по-ценен документ, от който зависят съдбините на разсипаната от комунисти България.
После работите около Каденабия се разсъхнаха, а накрая направо се размирисаха.
Онази общественост се надяваше, че Каденабия’99 ще доведе до подписването на трайно споразумение между СДС и Народен съюз за съвместно участие на „Избори’99“, „Избори 2001“ и всички други възможни избори. Но, не би. СДС реши да не ходи в Каденабия. И прати вчера там областните си управители да си запълват празнотите в образованието със скучни немски лекции.
Поканата на фондация „Конрад Аденауер“ за традиционния 3-дневен семинар в италианското градче дойде преди половин година. Още в края на декември шефката на синята ПГ Екатерина Михайлова обясняваше: „Най-вероятно догодина ще има среща между СДС и Народен съюз в Каденабия. Дотогава ще се води интензивен диалог и може би в Каденабия ще бъде подписано политическото споразумение. Ако сме готови, ще го подпишем преди това“.

Подобни думи по-прилягат на изпечен покерджия,

който умее с усмивка да блъфира, че има кент флош роял, но не и за госпожица с обичайно поведение на класна ръководителка. Нито през декември, нито през януари, нито през април СДС имаше готовност да подпише ефективно споразумение с Народен съюз за подновяване на коалицията ОДС. Затова и беше отложена „Каденабия 3“ – защото нямаше смисъл Костов, Савов, Мозер (и един куп покрай тях) да се размотават до Италия, без да подпишат нещо.
Всъщност, китното италианско село от край време не оправдава надеждите на родната християндемокрация. Единствено на първата сгледа през ноември 1996 г. имаше резултат – под патронажа на германския ХДС бяха родени нашенските Обединени демократични сили. Втората Каденабия през миналата година хептен нещо не роди. Единственото свястно нещо, което Костов и 13-те първенци на СДС и Народен съюз успяха да сътворят тогава в Италия, бе да развеят там специално везаното българско знаме на Великден. На Каденабия 2 сини, демократи и зеделци приеха нещо, за което после се срамуваха да говорят. То не беше декларация, нито пък споразумение или договор. По думите на Екатерина Михайлова приетото нещо е всъщност „едно послание, а не документ от типа на споразуменията“. Това, което СДС и Народен съюз съчиниха, бе парафирано на ниво парламентарни групи, въпреки че в Каденабия 2 бяха и партийните ръководства. Този апел, зов или стон не доведе до каквото и да е развитие на отношенията СДС-Народен съюз в някаква положителна посока.
Ако Костов, Савов и Мозер сега в неделя бяха отлетяли за Италия, без да имат подготвено проектоспоразумение в джоба си, то съвсем

щеше да се срине митът „Каденабия

като християндемократически катализатор на процесите в обединените ни демократични сили“. На Савов и на Мозер вече никакъв катализатор не им действа.
През последните 10 месеца поне 10 лидери на Народен съюз 10 пъти обясняваха, че не всичко е наред в отношенията им с по-големия син брат. През май м.г. Савов и Мозер тежко се обидиха, защото останаха без покани за тържественото заседание на правителството по повод първата годишнина от встъпването му в длъжност. Месец по-късно окръжната конференция на БЗНС-НС в Пазарджик поиска партията да се отцепи от ОДС. „Има противоречия, породени от забавения ход на поземлената реформа в региона“, оправда ситуацията тогава Мозер. След това дойдоха проблемите около така желаната от Савов лустрация, после сините се покриха около назначаването на областни управители, после лъгаха няколко месеца Мозер, че ще дадат сграда на партията й, после дойдоха проблемите около зам.-областните управители и т.н. и т.н. Няколко пъти Народен съюз изпищя, че СДС не обсъжда предварително правителствените законопроекти, че не може единственият коалиционен партньор на СДС да научава законодателната програма на парламента в последния момент, заедно с опозицията. С активната помощ на СДС „на трупчета“ в парламентарното деловодство бяха поставени няколко законопроекта на Народен съюз – за децата, за дребния и средния бизнес, за политическите партии.
А помните ли

кой казваше: „СДС ни извива ръцете“?

Мозер го казваше.
За Народен съюз всеки един проблем е кървав. Ако земеделците на Мозер и демократите на Савов се почувстват пренебрегнати по какъвто и да е въпрос, те са готови да се сбият. А ако спорът се води за власт – тогава Народен съюз е способен да направи тутакси истински малък Армагедон. Няма значение дали спорът е голям или малък, той моментално поставя под въпрос единството на ОДС. „Очерталите се засега становища са, че заздравяването на отношенията в ОДС преминава и през решаването на въпроса за участието на коалицията Народен съюз в областните управи“, обясняваше зам.-председателят на демократите Александър Праматарски.
Но всички тези проблеми приличат на проблемите на невръстно дете, на което лош чичко не ще да му даде шоколад. Има един много по-сериозен въпрос – той за Савов и Мозер е необходим като инсулин за диабетика, като витамин Д за бебе, като антибиотик за …
„Могат да настъпят сериозни сътресения в отношенията между парламентарните групи на Народен съюз и СДС“, предупреди още през есента депутатът от БЗНС-НС Моньо Христов. Кризата в управляващата коалиция ОДС щяла да настане, ако СДС не вземе отношение по критиките на депутата си Георги Пинчев (БЗНС), които земеделецът отправяше наляво-надясно, включително и в интервю пред „Сега“. В интервюто Пинчев „обругавал и оплювал“ БЗНС-НС и правителствената политика, констатира тогава Мозер. Земеделците й написаха писмо до Екатерина Михайлова, в което я приканиха да вземе мерки.
Тя не взе.
Проблемът „Петко Илиев“ е основен препъникамък в отношенията СДС – Народен съюз. Без неговото решение не до Каденабия, а до Казанлък ОДС не може да стигне. Савов и Мозер призоваваха няколко пъти СДС да си озапти депутатите, ако иска да имат едни нормални отношения. „Не искаме заради няколко личности да се стига до конфронтация“, уточняваха лидерите на Народен съюз.

За да опекат сладката работа – Каденабия,

СДС и Народен съюз трябва първо да постигнат нещо трудно – да изработят споразумение, което да е отворено към други партньори. Савов и Мозер обаче казват – „ОДС сме ние и Костов, други няма“. Под „други“ Народен съюз разбира малките партии, които СДС подслони под мощното си крило на парламентарните избори през 1997 г. – БЗНС на Петко Илиев, ВМРО, ХАП и БСДС. „Те не са ОДС, те са си в СДС“, обича да обяснява организационният секретар на земеделците-мозеристи Стефан Личев. Ако СДС иска да си сключва с тях каквито иска договори – с всичките заедно или поединично, но това няма да има нищо общо с ОДС, казват хората на Савов и Мозер.
Само че големият проблем е защо Петко Илиев, който е шеф на БЗНС без тирета, ще бъде извън ОДС? Защо Красимир Каракачанов ще бъде извън ОДС? И кое е по-добре за Костов – да се прегърне със Савов и Мозер, да гушне малките партньори, или да тегли и на едните и на другите по една и да играе сам. Последният вариант моментално отпада – не е в стила на Костов и на западноевропейските християндемократически традиции. Отдавна е ясно, че България трябва да се управлява от коалиция. (Може и имитационна.)
Костов е в тази деликатна позиция от доста време – откакто неговият СДС безстрастно наблюдаваше разцепването на БЗНС (а може би беше и таен съучастник в него). За това време сините не направиха никаква стъпка и в посока към ВМРО. „Има време до изборите, ще се споразумеем“, твърдеше Катя Михайлова преди месеци. Сега обаче няма време – идват изборите, а преди тях има и предварителни избори.
Партньорите на СДС са достатъчно на брой – БЗНС-НС, Демократическата партия, БЗНС, ВМРО, ХАП, БСДС. Костов няма нужда да търси нови партньори. Пред него не стои и въпроса за избора – „С кого да направим коалиция?“ Ако СДС пренебрегне един от партньорите, формулата ОДС лесно може да бъде поставена под въпрос. Неподписалите земеделци ще обясняват, че основната членска маса е при тях, ВМРО ще пита СДС как ще си прави митингите без гората от червено-черни знамена и т.н.

Костов трябва да подпише с всички

Единствените, които могат и да не подпишат новият договор за ОДС и заради това да предизвикат проблем, могат да бъдат БЗНС и ВМРО.
Петко Илиев спечели битката срещу Мозер за името БЗНС. Народният трибун държи и по-голямата част от земеделските структури. С Мозер въобще не може да диша един въздух. Илиев е недоволен от положението си на допълнитален придатък към ОДС. Преди срещата му в четвъртък с Костов, Бисеров и Михайлова Петко Илиев няколко пъти се оплакваше, че съществува „нелоялно отношение на сините към земеделците по места и в центъра“, че неговите хора в провинцията тенденциозно се уволняват и на тяхно място се назначават мозеристи и т.н.
Красимир Каракачанов взе вече решение – ВМРО ще се яви самостоятелно на местните избори. Македонският войвода обаче не затръшна съвсем вратичката към „Раковски“ 134 и все пак даде право на местните комити да се пазарят със СДС.
ХАП на Иван Глушков и отцепилите се от БСДП социалдемократи никога не са проявявали по-големи претенции от 1-2 депутатски места и малко изпълнителна власт.
Готвеният от СДС „византийски“ номер – да бъдат подписани две споразумения – едното СДС с Народен съюз, а другото СДС с малките партии въобще не може да реши проблемите тъй като и за баба на село ще е ясно – едните са ОДС (и те ще управляват), а другите не са ОДС (и няма да управляват).
Пред Костов има един път – да накара всички крилца от десния спектър да седнат на една маса и да подпише с тях един и същи договор. Оптимистите за такъв вариант обитават само една сграда в София – тази на „Раковски 134“.
А Каденабия? Там всичко е ясно – областните управители ще се поразходят, ще послушат немски лектори и ще се върнат – измити и поумнели.