Малките партии – файтонът си отива

Стотиците български партии не знаят дали изобщо ще участват в следващите местни избори.
Преди 4-5 месеца, когато откъм СДС беше лансирана за пръв път идеята за промяна на закона за политическите партии, повечето от лидерите не се притесниха особено, защото изборите бяха някъде далеч, извън „дневния ред“. Сега, когато снеговете валят все по-рядко, партийните шефове се събудиха, разшаваха се, и взеха да пишат законопроект подир законопроект.

Действащият закон за политическите партии

беше произведен в началото на демокрацията – през април 1990 г. след консултациите на Кръглата маса. Той претърпя пет леки козметични корекции. Неговите недостатъци са ниския праг за регистрация на политическа сила – 50 души, и липсата на контрол върху финансирането. В момента партиите могат да набират средства и чрез субсидии от държавния бюджет, и чрез стопанска дейност, и чрез волни дарения от чужбина. Единствените забрани са те да не получават пари от чужди държави и организации и от български държавни учреждения и предприятия.
Контролът върху разпореждането с имуществото на партиите беше предоставен със закона на „специален, постоянно действуващ парламентарно-обществен орган към Народното събрание“. Преди няколко години към НС имаше някаква подобна комисия, но сега такъв специален орган изобщо няма. Миналата година само 5 партии декларираха своите приходи и разходи в бюджетната комисия на Йордан Цонев. Другите си затраяха, въпреки че такъв отчет трябва да се прави всяка година през месец март. Няма данни, че някоя партия е публикувала размера и източниците на приходите в „Държавен вестник“, както изисква законът.
С течения на годините

пробойните в закона все повече зейваха

и днес почти никой не отрича необходимостта не от нови корекции, а от чисто нов закон за политическите партии. През април миналата година дори правната комисия на парламента взе решение, че действащият закон не подлежи на повече поправки.
Преди седмица в деловодството на парламента се появи седмият проект за нов закон – на двамата депутати от Зелената партия – Александър Каракачанов и Валентин Симов. Те смятат, че трябва да се създаде друг ред за регистрацията на една партия, но не въвеждат количествени критерии. Според Каракачанов и Симов, партия трябва да се създава по инициатива на 7 граждани, които нотариално заверяват учредителната декларация. До един месец тази декларация трябва да бъде подписана от 50 човека. Крещящата необходимост от вдигането на членския партиен състав е залегнала в 21 член на „зеления“ проект. Там е отбелязано, че партията не може да отиде на избори, ако не представи в Централната избирателна комисия подписите и персоналните данни на 5000 свои привърженици.
Финансирането на партиите да става ежегодно от държавния бюджет, правопропорционално на броя на получените гласове, предлагат още зелените. В техния вариант извънпарламентарните сили също получават пари, стига да са получили 1/240 от действителните гласове на последните избори.
Други двама депутати – Красимир Каракачанов и Анатолий Величков от ВМРО внесоха още през април м.г. свой проектозакон. Патриотите предлагат молбата за регистрация на партия да се представя първо в правното министерство, което след преценка да я внесе в Софийския градски съд. Във варианта ВМРО, летвата за броя на необходимите членове при регистрацията, е вдигната на 5000. Законопроектът предвижда няколко лоста за държавно финансиране на партиите – ежегодно субсидиране на партийните секретариати и парламентарните групи, субсидиране на кабинетите на депутатите и субсидиране на избирателните кампании. ВМРО предлага държавата да плаща на парламентарните партии по

50 лева за всеки получен глас

На същите партии да се дават още по 50 лева за глас, с които да се финансират избирателните кампании, предлагат от ВМРО. Според проектозакона на Каракачанов и Величков, управляващата партия може да получи ежегодна финансова инжекция от държавата в размер на близо 150 милиона лева.
Коалиционният партньор на БСП Стефан Гайтанджиев депозира в парламента своя поглед за бъдещето на политическите партии през февруари т.г. Според неговия проект политическа партия трябва и занапред да се учредява от 50 души. Гайтанджиев изповядва принципа за

„непрякото държавно финансиране на партиите“

Според него държавата трябва да дава офиси, друго имущество, ефирно време, преференциални условия за плащане на експлоатационните разходи (разбирай тока, парното, водата и др.), вместо да брои пари на ръка. Гайтанджиев предлага и екзотичен вариант за държавно финансиране на политическите партии – 80% от залегналата в бюджета сума за изборите да се раздели между парламентарните суми, а останалите 20% – между всички партии и партийки, които са получили минимум 1/240-та от народния вот.
Единствената голяма политическа сила, която се реши да внесе проект за политическите партии, е Евролевицата. Депутатите на Томов вдигнаха рязко ограничителната летва за регистрация на нова партия – 10 000 души. В проекта се предвижда, че

всяка партия може да получи статут на юридическо лице

на 21-ия ден след като учредителите или ръководителите депозират документи в Софийския градски съд. Т.е., Евролевицата поиска да се даде право на партиите да развиват търговска или друга дейност с цел – печалба.
Проектът на Александър Томов, Драгомир Драганов и Петя Шопова беше и първият разкритикуван от парламентарната правна комисия. Скокът на минималния членски праг за регистрация не беше одобрен, препоръча се ограничението да важи само за участие в изборите и получаване на държавни субсидии.
Въпреки тези забележки няколко месеца по-късно в правната комисия влезе друг законопроект – на БЗНС-Петко Илиев, според който за регистрация на партия са необходими 17 000 членове. Земеделците от синята група смятат, че партия може да се регистрира, само ако има структури в 2/3 от общините. Водени от чисто партийни подбуди, земеделците на Илиев записаха в проекта си, че не може да съществуват партии, които използват добавки към името на вече регистрирани партии. Ако такъв текст мине през пленарна зала, всички БЗНС-та, включително и това на Анастасия Мозер, трябва да сменят моментално имената си. В проектозакона на Илиев и Пинчев, се предвижда държавно финансиране само за парламентарните сили.
Депозираните до този момент варианти показаха нагледно, че

всяка партия се ръководи само от личните си интереси

Малко по-големите партии – Евролевицата и БЗНС, държат регистрациите да се дават само на формации, които имат огромен брой членове. В България има 5-6 партии, които биха могли да прескочат висок регистрационен праг от примерно 10 хил. човека.
Държавните пари да се дават само на парламентарните сили, искат Големите. Малките пък държат на нисък праг за регистрация и широко държавно финансиране. Това е още по-обяснимо.
От същите тяснопартийни интереси се движеше и СДС през цялата минала година. За сините беше твърде важно да държат в напрежение 15-те си присъдружни партии преди Х-та национална конференция. На последния си форум през октомври СДС окончателно премахна от устава си остатъците от коалиционното си минало.
Преди да стигне дотам, сините дълго говореха за последния трус, с който СДС окончателно ще стане от партийноподобна организация чиста партия. Предвиждаше се, че малобройните присъдружни партии ще имат кратък самостоятелен живот, след което с помощта на новия закон за политическите партии ще спуснат кепенците, а членската им маса волю-неволю ще се влее в сините редици.
Заличаването на малките партии от тялото на СДС обаче мина твърде гладко. Освен бунтарят Дянко Марков, нямаше друг партиен активист, който да се обяви против готвената разправа с присъдружниците. Самият Марков бързо беше озаптен – председателското му място в Българския демократичен форум беше дадено на Муравей Радев.
След като решиха партийните си проблеми, сините спряха да говорят за нов закон. Моментално след националната конференция, ръководството на СДС заговори за необходимостта „да не се бърза“, „да се помисли трезво“ и прочее мъдрости. През октомври приемането на закона беше отложено за неопределеното „догодина“ и беше обвързано с „консултации, разговори и преговори“.
За „Раковски“ 134 вече е все едно дали преди местните избори ще бъде приет нов закон или тази работа ще бъде оставена за „по-добри времена“ през следващата година. СДС вече няма никакъв интерес да буни политическото пространство в предизборен период с един много спорен закон като ЗПП.
С две думи – притесненията на Малките не отшумяват, но бавно стават излишни.