Любомир Собаджиев: СДС ослепя за всички съществени проблеми на обществото

„Алтернатива не може да няма. Алтернативите на този свят са като законите на физиката, като математическите правила. Те стоят, дремят някъде неоткрити, но се намира някой, който повече човърка, открива ги и ги огласява. У нас бедата не е, че няма алтернатива, бедата е, че няма кой да я потърси и да я формулира. Трудно е да се намери политическият субект, който да иска да поеме тази алтернатива като една ясна, привлекателна и небудеща съмнение национална програма за възраждане на българското общество. Ние сме морално и духовно поразени от 9 септември до 10 ноември и след това сме икономически разорени.“

СНИМКА: Сега В- Y:\photoarc\paper\990223\99022341.jpg

Любомир Собаджиев е роден на 18 юни 1944 г. в Русе. Баща му и майка му са активни участници в съпротивата срещу фашизма. Служи 3 години във флота, после е капитан от речното плаване. През 1962 г. отказва да свидетелства срещу офицер от старата армия, който е преследван от ДС. През 1969 г. е осъден на 5 години затвор за организиране на конспирация и разпространяване на позиви. Лежи три години и половина. През 1978 г. е осъден за същото на 4 години затвор. На 25 декември 1988 г. организира Съюз за гражданска инициатива. През лятото на 1989 г. създава правния комитет „273“. Председател на Движение „Гражданска инициатива“.
Един от 11-те лидери, които основават СДС през декември 1989 г. През 1990 заболява от алатерална амиострофична склероза. Заради напредналата болест от 1993 г. не участва активно в политиката. Женен, има двама синове.

– Г-н Собаджиев, как се чувствате 9-10 години след началото на промените?
– Ако трябва да говорим за анализ на процеси, това не трябва да се прави с чувства. Аз не съм доволен от начина, по който се развиват политическите процеси у нас. Не съм доволен като борец срещу диктатурата на комунистическата партия. Борил съм се за други постижения, очаквал съм други резултати. Не това развитие, което имаме днес като тенденция, като развитие. Аз смятам, че основните граждански и морални мотиви, които изправиха дисидентите срещу комунистическата партия, днес не са загубили своята актуалност. Само че техният адрес вече е друг. Трябва да се търси отговорност от управляващите за недоброто състояние на страната и обществото, за материалното състояние на различните социални групи.
Пред СДС, както и пред БКП навремето, стои все същата отговорност за критичното състояние на нацията, разцветът на икономиката и културата отсъства от политиката и на това правителство.
Каре––-
Отговорността винаги се търси от управляващите, от правителството, независимо кое е то. То може да е правителство на СДС, може да е херувимско правителство, изпратено от дядо Господ да ни управлява – все едно, то не може да избяга от своите политически отговорности. Този екип обаче ни вкарва непрекъснато в различни стопански, политически и социални кьорсокаци. Така че въпросът не е дали се чувствам добре. Виждам как страната отива към крах.
––––––
– Много добре си спомням едно интервю на Елена Костова, в което тя обясняваше, че вие сте вкарали съпруга й в политиката. Защо сте недоволен сега?
каре–––––
– Лично аз не съм го вкарвал никъде, но и не съм възразявал срещу решенията на координационния съвет. Ако това е довело до някакви беди, несъмнено и аз имам отговорност. Беше ми много неприятно, когато Иван Костов искаше от Желю хонорар срещу предлаганите експертни услуги. Тогава всички ходехме с по 2 лева в джоба си и се радвахме, че имаме пари за трамвай, а не за такси. Като във водевил дойде една цяла група начело с Венци Димитров в координационния съвет – да ги цаним. Смешно беше, но както често се случва, едно несериозно отношение към някои проблеми много често довежда работите до комедия. По-нататък, когато действията на част от нашите експерти започнаха да се разминават с идеите на СДС, комедията започна да става трагедия. Проявихме много лековерност и безкритичност.
––––––––
Разбира се, целият пасив ляга на нас и на мен лично. Смятах, че щом другите нямат възражения, и аз не трябва да имам. От друга страна, знаех, че без образовани специалисти ентусиастите в СДС няма да имат успех. От първите експерти, които дойдоха при нас, Венцеслав Димитров и Снежана Ботушарова демонстрираха най-силно присъствие и донесоха неоценими ползи на СДС със своята компетентност. По тази причина смятах, че закон на СДС трябва да бъде привличането на нови хора, използването на техните интелектуални възможности.
Каре–––––––––-
По-късно нещата се развиха по друг начин, но така или иначе Иван Костов беше последният човек, за когото можехме да си представим, че един ден ще оглави Съюза на демократичните сили и неговото правителство. Не искам да се създава впечатлението, че изпитвам някаква лична неприязън към Костов, но не мога да одобря неговото отношение към СДС в началото, при неговото създаване. Този човек, до последния момент преди да го направят председател, беше „прелитащ специалист“. Той нямаше партия и не представляваше никого.
–––––––––––
– Как оценявате това, което Костов направи – той все пак успя събере 15 малки партийки в една голяма.
– Всяка преценка зависи от това какво сме очаквали. Целта на основателите на СДС не беше в никакъв случай редуцирането на националната коалиция с национална програма за прехода в обикновена партия. Партиите, искат не искат, винаги стигат само дотам – да задоволят личните интереси на своите ръководства и своите партизани в провинцията, ако управлението им е било успешно. По-надалеч никога не са стигали. Няма такива партия в нашата страна и на Балканите, която може да се похвали, че е бдяла за обществения и националния интерес.
Обществените и националните интереси са надпартийни, а партийните интереси се проявяват на субдоктринално равнище. С редуцирането на коалицията, СДС-партия ампутира своите възможности да управлява в името на общественото благо и националните интереси.
Вие знаете много добре, че партията на Иван Костов вече две години е на власт, но тя още няма национална доктрина, която се очакваше да бъде изработена именно от СДС – призваната от историята политическа организация, която трябваше да анализира националните проблеми и да проектира стратегията пред българското общество занапред. Подозрително е, че всички се туткат и търсят националната доктрина, а тя не е нещо като да откриеш Америка. Тя е най-обикновен сбор от осъзнати проблеми на обществото, подложен на добросъвестен анализ и възприет от нацията като основен принцип на обществения договор. А който се върти като обран евреин и търси доктрината, той не иска да я намери. Тръгнали сме да влизаме в НАТО, без да знаем какво търсим на Балканите и как се стига до Брюксел.
Вярно е, че е много лесно да се отричат действията на властта, когато ги извършва друг, а не ти. Говоря в критичен тон, защото именно от СДС се очакваше да изработи националната доктрина на страната, да поеме самостоятелна, независима стопанска политика, да предложи на обществото стабилни, ясни принципи на прехода. От СДС се очакваше да разреши особено тежкия проблем за все повече увеличаващите се социално слаби граждани. Разбира се, този проблем е наследство от комунистическите времена, но СДС постъпи като лош наследник.
– Сили ли няма сегашният СДС, компетентни хора ли няма?
Каре–––––––––
– Не, нещата са много по-прозаични. Като че ли цялата партия СДС окончателно загърби и ослепя за всички съществени проблеми на обществото и нацията. По-лесно бе да се прибегне до познатата, шлифована практика на употреба на държавата за задоволяване на групови и персонални интереси. И нищо друго. Това се доказа съвсем ясно на последните съвещания на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Президентът гъделичкаше партиите по чувствителните места като това – „национален консенсус“.
–––––––––––
Партиите му казаха, че консенсус няма да има, защото не им е изгоден. След неуспешното съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност вече не можем да вярваме, че има такава партия, която представлява националните интереси, а не своите собствени. Партиите ни, включително и партията на херувимите, ще си останат класически партизански партии на клиентелата.
– Каква алтернатива виждате?
– Алтернатива не може да няма. Алтернативите на този свят са като законите на физиката, като математическите правила. Те стоят, дремят някъде неоткрити, но се намира някой, който повече човърка, открива ги и ги огласява. У нас бедата не е че няма алтернатива, бедата е че няма кой да я потърси и да я формулира. Трудно е да се намери политическият субект, който да иска да поеме тази алтернатива като една ясна, привлекателна и не будеща съмнение национална програма за възраждане на българското общество. Ние сме морално и духовно поразени от 9 Септември до 10 Ноември и след това сме икономически разорени. Алтернативата не е в една програма, програма всеки може да напише. Алтернативата произлиза от интересите, а борбата на интереси създава проблемите. Това трябва ясно да се осъзнае от обществото, защото само обществото може да генерира политическата воля за отстраняване на проблемите.
Трябва да се спре с шикалкавенето. Трябва да се пристъпи към изграждането на национален консенсус, базиран върху принципите, по които всички следващи български правителства ще разрешават комплекса от обществени и национални проблеми.
Но няма партия, която ще иска да се зачерни с такъв обществен договор.
– Няма ли политически манталитет за такъв обществен договор?
– Поне манталитетът на сега бръмчащите из политическото пространство бръмбари не отговаря на обществените очаквания.
– И обществото ни ли е с бръмбари в главата?
– Толстой казва в Ана Каренина: <11>Всички семейства са нещастни по своему, а са щастливи по един и същи начин<12>. При нас е валидна първата част. Аз смятам, че българското общество е нещастно и болно, което е пряка последица от управлението на комунистите. Комунистите продължиха започнатата от Цанков практика на изтребление на политическите врагове, разгонването и сплашването на националната интелигенция и заместването й с домашно отгледана интелигенция. Гражданите са свикнали да живеят поединично, всеки за себе си, всеки в своя апартамент, в своя двор. Подчинявайки се не на обществения, а на природния закон на джунглата. Искам да повторя – това е само една последица от политиката, провеждана през последните десетилетия. Имало е времена и епохи, в които българското общество е било много единно, демонстрирало е национален морал от високо качество. Ако българският народ винаги е бил такъв, какъвто е днес – разединен и манипулиран, той не би могъл да направи най-прекрасните неща в културата на Европа – християнославянската цивилизация и българското национално възраждане. Нали знаете, че докато европейският ренесанс възниква като функция от силната необходимост от лукс за католическата аристокрация, то у нас става точно обратното – необходимостта от развитието на националните производствени сили довежда до формирането на обществената организация и националната култура на българите.
Бих искал да видя едно солидарно гражданско общество поне в последните години на моя живот. Не би било зле и не е нереалистично да се мисли, че ако се намери една организираща сила, до 5-10 години нашето общество би могло да развие нови отношения и един по-качествен морал.
Аз смятам, че ако днес нашият народ проявява склонност към отношения от съмнително качество, това не е порок на самото общество, това е порок на държавата, която вечно подтиска и експлоатира силите на обществото.