Кървавата битка за Кюстендил

Седнал в събота на слънце заедно с набори, възрастен кюстендилец прави детайлен контент-анализ на очакванията си за предстоящата предизборна борба в града.
„Мътна и кървава ще е“, отсича твърдо той.
Кюстендилецът и още 20-30 негови социално слаби съграждани чакат. Чакат да дойде УАЗ-ката. Днес ВМРО раздава домати.

Три политически групи са се хванали гуша за гуша

в Кюстендил. Големи претенции за местната власт има СДС, разбира се. Структурата на сините беше променена до основи през 1997 г., когато начело застана Емануил Йорданов – сега секретар на партията, дясна ръка на Евгений Бакърджиев в отдел „Изборни кампании“.
Претенции има и БСП, която открай време има силни позиции в града. Социалистът Валентин Вълов спечели последните местни избори още на първи тур, оставяйки представителя на СДС на 25 на сто разстояние. Червените разчитат и на евролява подкрепа.
Досега червени и сини редуваха победите в града. СДС би на изборите през 1991 г. През 1994 г. и 1995 г. победи БСП, а на парламентарните избори през 1997 г. отново спечели СДС.
С най-голям устрем в борбата за местната власт тази година обаче се включи ВМРО. Кюстендил е традиционна база на войводите, едно време тук вършеят и Тодор Александров и Ванче Михайлов. На практика до 1997 г. ВМРО управляват сините структури в града. ВМРО е най-бързо разрастващата се партия в общината, само през последните няколко месеца нейният членски състав скочи от 600 на 1000 души. Бегъл поглед върху града показва, че войводите съсредоточават цялата си сила в Кюстендил. Те разчитат, че ще се доберат първо до втори тур, а след това и до победа в кметските избори.
БСП и ВМРО твърдо смятат, че

изборите няма да бъдат решени на първи тур.

Без да имат каквито и да е договорки, двете партии тайно разчитат на взаимна подкрепа на втори тур. СДС пък твърди, че ще бие без проблеми. Това обаче едва ли е точно така.
Зад ВМРО стои финансовия бицепс на известния местен бизнесмен Валери Ненов – Шамшала. За Кюстендил Ненов е нещо като Исус Христос. При него ходят, на него му се молят, от него чакат. Стадионът, на който играе местният футболен отбор „Велбъжд“ (до скоро „Левски“), вика: „Ненов-Бог“. Ненов, разбира се, не е Бог, за Кюстендил Бог е Георги Илиев – шефът на „ВИС“, но той е далече – в София. Официално Валери Ненов и Георги Илиев са партньори. През 1997 г. те заедно помагаха на СДС. Сега Шамшала твърдо е с ВМРО, а Илиев по-скоро не е определил политическите си пристрастия.
В града има и трети известен бизнесмен – Александър Тасев, който обаче на тези избори май няма „да участва“. Тасев подкрепяше Жорж Ганчев, после двамата се скараха тежко.
Валери Ненов не жали пари за организацията. Заедно с кандидат-кмета на ВМРО Анани Константинов той обикаля селата около града и неуморно създава партийни клубове.

Това става по следния начин

Войводите пристигат в някое село първо на опознавателна мисия. Опъват дълги маси с много ядене и пиене. Селяните идват и се жалват – няма осветление, има дупки по пътищата, водопроводът се скапал и т.н. Шамшала и Анани казват: „Няма проблеми“ и след седмица канят местните на нова сбирка – за учредяване на партиен клуб. После пристигат с електрически крушки, валяци и багери и оправят всичко. Селяните са доволни, някои от тях се записват за членове. В с. Ябълково структурата на ВМРО наброява вече 50 души, докато СДС има 4. Наскоро червената кметица на село Берсин била качена на валяк и с червено-черното знаме на ВМРО започнала да асфалтира улица. Освен в областта на инфраструктурата, Ненов работи активно и в други насоки – раздава сирене и кашкавал от мандрата си, домати и краставици от оранжерията си, вози безплатно запалянковците по мачове (Освен че спонсорира „Велбъжд“, Ненов притежава и два селски отбора, които играят с червено-черни екипи и надпис „ВМРО“). Дава и по 120 000 лв. на всеки шеф на местен клуб, допълват от СДС. Освен за организацията, Шамшала работи и за себе си – той ще бъде водач на общинската листа на ВМРО и няма начин да не влезе отново в местния парламент. Страхотен организатор е, казва за него Анани Константинов.
Сегашният ритуал за влизане в редиците на ВМРО-Кюстендил ужасно прилича на едновремешните, от времето на Гоце и Даме. Първо звучат два химна – националният и „Тирани, чудо ще направим“. После новият член полага клетва над библията, върху която има кама и револвер. Накрая на клетвата членът обещава да не предава организацията, като се съгласява, че партийните му другари имат резонно право в този случай да се „откажат“ от него. И от родата му. Сещате се – няма случай на отлив от кюстендилската организация.
Клетвата в Кюстендил се полага пред архиерейския наместник – виден член на организацията.
По думите на кандидат-кмета на СДС Ангел Байрактарски

отношенията между сините и ВМРО са нещо като „студен мир“

Двете партии не се нападат открито, но по всичко личи, че ВМРО е предприела мащабна атака отстрани. Местният вестник „Нова България“ и частните кабелни телевизии „Арнтекс“ и „Колор“ действали активно срещу СДС. „По-често се появявам пред „Панорама“, отколкото в местно предаване“, признава депутатът Емануил Йорданов. От доста време се влачи дело на Йорданов срещу местна журналистка, която го наклеветила.
СДС предложил на партньора си от управляващата коалиция ОДС да подкрепи на изборите синия кандидат, като за сметка на това ще получи зам.-кметско място. Или шеф на Общинския съвет. По избор. Анани Константинов отказал. „Ами щом не щат, ще ги бием на изборите“, обобщава Йорданов.
Цялата местна драма в отношенията между двата партньора започва през 1997 г. До този момент ВМРО де факто управлява структурата на СДС в града, това признават и сини, и македонци. Анани Константинов и Ненов са общински съветници, влизат в местния парламент с листата на СДС. После сини и червено-черни люто се скарват – сините обвиняват войводите, че заиграват с БСП, ВМРО пък топи сините за далавери около новата мина „Витрем“ и за опита за приватизация на общинската фирма „Хигия“.
Двамата кандидати – на СДС и ВМРО са местни юристи. Младият Ангел Байрактарски е бивш съдия, прокурор, а сега е зам.-областен управител. По-възрастният Анани Константинов е известен юрист, с 30-годишен стаж, съдия, а от 1981 г. адвокат.
И двамата декларират, че не биха се впуснали в компроматна война помежду си, и двамата обаче са готови да участват в такава война, ако противникът нападне пръв. Ако избухне, битката най-вероятно ще се завърти около местното данъчно управление. ВМРО смята, че местните данъчни играят със СДС и заедно мотаят връщането на ДДС, а пък сините смятат, че Ненов не си плаща данъците.

Къде стоят останалите партии от дясното пространство?

БЗНС на Пинчев е в коалиция с ВМРО. Войводите преговарят и с БЗНС на Мозер, като им предлагат поне 3 избираеми места в листата за общински съветници. „Имаме исторически шанс да обединим земеделците“, обяснява Анани Константинов. „Е, те са 5 човека в града“, опонират му от синия щаб и допълват: „Демократическата партия е при нас, а ДП и БЗНС-НС имат правила в рамките на Народен съюз и едва ли ще подкрепят различен кандидат“. Демократическата партия всъщност е Директорската партия, контрират от ВМРО. Всичките членове на ДП били шефове – на здравноосигурителната каса, ВиК, мина „Ветрен“ и т.н. При ВМРО са БДФ и Съюза на репресираните. В Кюстендил няма СДС-2.

Лявото пространство в Кюстендил също се тресе

Както може да се очаква, социалистите още не са избрали кандидата си, имат си 4-5 и сред тях не е досегашният кмет Валентин Вълов. Сред възможния избор на БСП е Георги Георгиев – бивш зам.-кмет, бизнесменът Евстати Велинов, който имал погребална агенция и друг бизнесмен – Милчо Христов, който пък се занимавал с пътнически превози. „Такива ги издигат, защото знаят, че са пътници“, веднага измислиха от противниковия лагер. И СДС, и ВМРО обаче признават, че БСП има силни позиции в кюстендилска област и най-вероятно ще спечели в 4-5 от 9-те общини в областта. Последният проблем, който се появи пред БСП, е че БЗНС „Александър Стамболийски обяви, че се изтегля от коалицията Демократична левица, защото бил разочарован от доминирания от БСП общински съвет.
Пред БСП-Кюстендил стои и кардиналният проблем за единството в лявото пространство. Следвайки светлите стъпки на софийските си батковци, местните леви също се карат за кандидат-кметското място. Евролевицата издигна кандидат – това е Йордан Чипев. Чипев е вечният кандидат, противниците му го оприличават на „тукашния Камов“ и го приемат без грам изненада. На последните местни избори той се яви, подкрепян от инициативен комитет, и спечели 3193 гласа, или 9.27 на сто. Чипев е бизнесмен, има магазинче за електроуреди, участва в две фирми – „Инфек“ и „Лидергаз“.
В лявото пространство разчитат на тежката дума на депутата от БСП Иво Атанасов, за когото местния му електорат казва с уважение: „Голям играч е“, а пък противниците му твърдят: „След него трева не никне“.
„Заедно имаме шанс да успеем“, обясняват симпатизанти на левицата в Кюстендил. „Няма какво да губим“, твърдят от ВМРО. Сините пък повтарят непрекъснато, че и този мач ще е пак между „Левски“ и ЦСКА. „Неразумно е да се мисли, че Емо Йорданов, който отговаря за изборите в страната, ще загуби изборите в собствения си град“, обясняват от СДС.
Цялата дандания не е само за гласовете на онези 59 000 души, които имат право да избират. Още повече, че според предварителните очаквания пред урните ще застанат не повече от половината. Кюстендил е важен и за СДС, и за ВМРО, и за БСП, защото е близо до границата, през него минава коридор номер 8, а целият район като че ли е направен за селскостопанска дейност и търговия. Не случайно по местните кафенета може да се видят толкова млади и богати хора, колкото и в Петрич.