Кой пак обърка „частно“ и „държавно“?

„Избори’99“ са на път да потвърдят за пореден път, че понятията „частно“ и „държавно“ все още са силно размити в главите на българските управляващи.
10 години явно са твърде малко, за да може правителството и Централната избирателна комисия, която трябва да прокарва и спазва приетите от парламента избирателни закони, да се ориентират кое е демократично и кое е остатък от ерата на „развития“ социализъм. Думата „пазар“ за тях продължава да не означава нищо, точно както и понятието „неприкосновена частна собственост“.

Откъде-накъде държавата ще диктува

на частна електронна медия през кои дни кандидат-кметовете могат да водят агитационна кампания? Защо някой управник ще определя по колко часа на ден в частния ефир може да се говори за политика? Как така някой ще казва на частника колко пари има право да поиска и да получи за реклама?
Ами че това си е чисто и просто директно набъркване в неприкосновената сфера на частника. За такива работи Гелерод и Аткинсън от Съвета на Европа пишат доклади… Ама с тях само си остават.
Не че електронните частни медии ще претърпят сериозни финансови щети от нахалните (спрямо тях) постановки в избирателния закон и от още по-нахалните решения и тълкувания на комисията за местни избори. Едва ли ще им накриви чак толкова катастрофално шапката и готвената от правителството тарифа за предизборната агитация. Ако частните медии разчитаха на издръжката от политическа реклама, щяха да си останат на ниво „гаражна телевизия“. Важен е обаче принципът – държавата

да си гледа държавните медии,

частниците да си гледат бизнеса. И затова последното решение на ЦИК е изключително тревожно. Утре някоя ЦИК (по-синя, щото тая се води уж за червена) ще нареди и на вестниците колко СДС да пускат из страниците си, щото трябва да се спазва квотният принцип. А държавата е синя, синя…
У нас по традиция, като се зададат избори, принципите остават на заден план. Ако всичко беше нормално, частникът Х щеше да рекламира денонощно партия „Консервативни либерали за американски щати“, стига да му плаща добре. А сега може да я рекламира не повече от 5 минути на ден. Толкоз! Цялата основна идея на пазарното общество – за това как предлагането зависи от търсенето, се изпарява у нас като лунна сянка. На 10-ата година от „победилата“ демокрация.
Получават се и други конфузни неща – в месеца преди изборите по телевизиите е забранено да се появява нова реклама. Само стари клипове. Що? Щото в новите някой може да агитира хем здраво, хем тайно за ДПС? Или за БББ? Или може би има опасност някой да помисли, че ярко

червеният етикет на „Кока-кола“
е скрита агитация в полза на БСП?

През последните години частните електронни медии взеха голямо парче от ефирната баница. Те се харесват, те са достойни конкуренти на държавните медии. Затова и трябва да бъдат под контрол. Ако не завинаги, то поне в месеца преди изборите.
А пък малко след местния вот държавата трябва да реши на кой частник да даде лиценз за национална телевизия и кого да отреже. Ясно е – който слушка, той ще спечели. Пазар ли, я по-добре да си вържем гащите, ще сумтят частниците от екрана и ефира.
Цяло чудо е, че пресата още не е пострадала от мъдри постановки. Ама и тя най-мното рита срещу ръжена. Засега само един текст от решение 13 на ЦКМИ касае вестниците – те трябва да пускат задължително и безплатно опровержение на материал, накърнил правата или доброто име на кандидат за съветник или кмет.
Решението не е страшно, но също си има кусури – опровержението трябва да бъде пуснато в първия брой след получаването му, на същото място, със същия шрифт и обем като уличаващата статия. Това е блестяща теоретична постановка, измислена сигурно в годините на Гутенберг – противно на всякакви технически вестникарски правила. Както и да е. Можеше и по-лошо.
Можеше ЦКМИ да определи колко страници политика да има в частните вестници, колко пъти в седмицата да излизат интервюта с партийни лидери (и на кои точно страници) , колко да струва политическата реклама, кога да е безплатна и т.н. Тъй де, с какво частните вестници са по-различни от частните телевизии, че да им бъде отделяно специално внимание?