Как СДС ще промени законите за местните избори

Как да извъртят така законите, че птичето на изборната победа да кацне на „Раковски“ 134 (далеч-далеч от червеното гнездо на „Позитано“ 20), трескаво обмислят сините. Мозъчните им упражнения текат от месеци, но със сигурност ще цъфнат на книга чак когато средните дневни температури у нас стигнат 25 градуса.
Напук на „твърдите“ си обещания, но затова пък напълно в синхрон с очакванията на наблюдателите мнозинството ще внесе законодателни промени, свързани с местните избори, едва в последния момент. Т. е. в края на парламентарната сесия. Т. е. когато ще е твърде късно както за адекватна реакция от страна на опозицията, така и за ответна законодателна инициатива. Когато няма да има време да се променят стратегиите, разстановките на кандидатите и партньорите в коалициите. Разбира се, отлагането на правилата на играта до последния възможен момент обслужва изцяло интересите на управляващите и бие по опонентите им. Но това не е новина.
Първата идея за промяна в закона за местното самоуправление и администрация се роди преди повече от година. Тогава СДС предложи на Народен съюз да приемат такива поправки в закона, че

да намалее наполовина броят на общинските съветници

Сините имат силен довод за подобна промяна – начина, по който се управлява щатският мегаполис Ню Йорк. Там съветниците на градоначалника били по-малко, отколкото тези, които кръжат в софийската община.
Савов и Мозер и до днес отказват да гласуват подобно нещо, защото то би отрязало автоматично пътя на малките партии до местните парламенти. Потърпевши от такава промяна могат да бъдат БББ, Народен съюз и Евролевицата. В големите градове СДС и БСП биха обрали с лекота всички места в общинските съвети и така биха укрепили двуполюсния партиен модел, който за първи път на тия избори има шансове донякъде да се разбие.
От „Раковски“ признават страховете на малките. Сините обаче изтъкват друг довод за промяната – точно тия дребни партии биха имали изгода в по-малките населени места от орязването на общинските съветници. В селските общини и в градчетата СДС няма голяма подкрепа. Там, а не в София, Пловдив и Варна по-лесно би могъл да пробие кандидат за общински съветник от малка партия (ако е в подходящата коалиция).
Преди две седмици лидерката на сините депутати Екатерина Михайлова тихомълком прокара компромисната идея – общинските съветници да бъдат намалени с 1/3, а не наполовина. По този начин стратегическата цел на СДС се изпълнява, а страховете на Савов и Мозер видимо ще намалеят.
Сините измислиха и още една хватка, от която хем големите партии като СДС ще бъдат доволни, хем малките коалиции като Народен съюз няма да имат повод за сълзи. Намаляването на общинските съветници ще стане в закона за местното самоуправление чрез нова

категоризация на общините

Чрез нея те ще бъдат разделени на големи, средни, малки и още по-малки. В големите градове съветниците ще бъдат намалени драстично, а в по-малките общини – не чак толкоз.
Остава само един дребен проблем, който може да бъде изчистен единствено след усилен пропаганден шум. Съществува теоретична постановка, при която на един кандидат-общинар ще му трябват 12 000 гласа, за да влезе в местния парламент (точно колкото се иска от един кандидат-депутат да влезе в парламента). Там, където ще има само 7 съветници, избирателният праг скача до цели 14%. След тази проста калкулация изобщо не е нужно да се обяснява, че цената на един общински мандат не бива да се приравнява или пък да е по-висока от цената на един депутатски мандат.
Покрай процедурата на орязването СДС смята да въведе и понятие като „минимален брой общински съветници“. Като най-вероятна цифра засега се посочва 7. Опозицията контрира с долу-горе разбираема постановка – „Не може мнозинство от 4 души да решава съдбата на един град“.
Вторият ключов момент в изборната стратегия за законодателни промени на СДС е

местният вот – на един тур

Още на пръв поглед личи, че този вариант е толкова радикален, колкото и измисленият от БСП „трилотаж“. Срещу моноизборите отново твърдо се изправиха коалиционните партньори на сините от Народен съюз.
Мотивът за реализиране на варианта „избори в един тур“ е направо популистки. Така сме щели да се приближим най-истински до мажоритарния вот, чрез който без предварителни уговорки печели най-достойният – онзи, който отведнъж вземе най-много гласове. При еднотурните избори обаче е възможно

кандидат, спечелил 25% от гласовете, да стане кмет

Той би могъл да получи местната власт, въпреки че останалите 75% от гласоподавателите не го харесват. И така на практика избраният кмет ще бъде блокиран от политическите сили още с акта на избора си.
Идеята обаче има някои страни, които политиците биха могли да обмислят, преди да отхвърлят. Първо, тя ще сплоти опозицията. Ако опонентите на централната власт издигнат твърде много кандидати, ще разпилеят много гласове и неминуемо ще загубят още на първия тур.
Обединяващата се опозиция – в лицето на БСП, Евролевицата, ОБТ, БСДП и либералите, ще бъде принудена да се сплоти бързо, а не да чака седмицата между двата тура. Изместването на времето за пазарлъци преди изборите ще намали до минимум сключването на бързи и безпринципни коалиции на местно ниво. Опозицията ще трябва да издига общи кандидати, защото в противен случай гласовете й ще се разпилеят и закономерно ще дойде загубата на първия и единствен тур.
Еднотурните избори всъщност си идват направо дюшеш на БСП в малките, традиционно червени общини. Същото важи и за ДПС в смесените райони. Там хората на Първанов и Доган биха имали затруднения, единствено ако има втори тур и всички останали политически субекти се съюзят срещу тях.
В ДПС няма да имат повод за недоволство от еднотурните избори, защото движението ще получи полагаемата му се порция власт, без нищо да му се отнема. Според врели и кипели в изборите политолози, БСП ще имат най-голяма полза от еднотурни избори, понеже по традиция, винаги на втори тур у нас се наблюдава феноменът „консенсус срещу БСП“. Червените обикновено достигат максимума си още на първи тур.
По-деликатно стоят нещата пред Евролевицата. Тя ще бъде принудена да излезе от състоянието си на страничен наблюдател, който гледа БСП и СДС от еднакво далечно разстояние. Партията на Томов ще трябва да заеме страна, пък било и само на местно ниво.
Всъщност, изборните резултати в половината от общините са ясни. Знае се, че БСП не може да спечели в София и в Пловдив. Знае се, че СДС няма шанс в Северозападна България. Независимо колко тура ще има на изборите. Битката ще бъде за останалите 115-120 общини, в които през 1994 г. кметовете бяха избрани на втори тур.
На път е да бъдат реализирани още две кардинални промени. Първата от тях е свързана с

премахването на цветните бюлетини

Интересът към резултатите от местните избори винаги е бил обяснимо по-слаб отколкото класирането на партиите при парламентарен вот. Затова махането на вторичните партийни знаци – като цветните бюлетини, сега може да се изтълкува като премерен риск. Това решение обаче със сигурност ще обслужи повече опозицията, отколкото управляващите. Социалдемократи и либерали много по-лесно ще гласуват с бели бюлетини за кандидатите на БСП в традиционните червени райони.
Вторият проблем е свързан с начина, по който ще се отразява гласуването. Досега това ставаше с отметка в личния паспорт. Към датата на изборите обаче част от електората ще има личен паспорт, а друга по-малка ще бъде вече снабдена с т.нар.лични карти. Най-вероятно е всички избиратели да бъдат снабдени с избирателни книжки, в които или ще се записва кой кога е гласувал, или ще се късат странички, посветени на конкретния вид избори. Продължава да виси обаче въпросът кога и как ще бъдат издавани тези изборни книжки.
След бурното недоволство, дошло пак от коалиционния партньор Народен съюз, СДС погреба набързо друг вариант за изборни промени – тази за назначаемите кметове. За скоропостижната смърт на идеята още в ембрионалния й период имат заслуги обаче и опозицията, и медиите, и докладчиците от Европейския съюз. След като срещнаха масовото неодобрение на всички, сините подвиха опашка и забравиха темата.
Всички изброени законодателни инициативи на СДС, свързани с местните избори, (най-вероятно с още някои, за които медиите дори и не подозират) ще бъдат претеглени през следващите 45 дни, за да бъдат представени за утвърждаване в Каденабия. Във вилата на Аденауер край бреговете на Лаго ди Комо ще бъде взето и окончателното решение за размера и формата на Обединените демократични сили.