Защо пак ни вкараха в Пакт?

Бяхме част от Източна Европа – заради Ялта. Всичко беше наше – от Берлин до Пекин. После, заради Малта, а-ха, а-ха, да станем част от евроатлантическата общност – с доларите, с бургерите, с бомбите, с всичките й чудесии.
Както изглежда, след толкова залитания, най-после ще ни турят на нашето достойно място в този лош свят. И това място ще бъдат Балканите. Милите, родни Балкани, на които стоим от 1300 години и все псуваме хан Аспарух, че е спрял коня си точно на тоз кръстопът на народите.
Европа, САЩ и Русия решиха от раз този наш вечен проблем, като създадоха Пакт за Балканите. Като първи географи Великите сили отсякоха, че ние сме на полуострова и не можем да мърдаме оттук. Никакви заигравания с Русия! Никакви идеи за бързо интегриране със Запада!
Измисленият нов Пакт ще спомогне за нашето, балканско интегриране. Според всички податки по темата, планът предвижда бързо подпомагане на закъсалите балкански икономики, след което ще последва опит да се създаде нещо като Балканска икономическа общност. Едва по-късно, когато жизненият стандарт достигне до този на ЕС, България, Румъния, Македония, Албания, Югославия, а може би и някоя нова държава на Балканите (планът разглежда Черна гора като отделен субект), ще бъдат приети в Европейския съюз, т.е. ще влязат в Европа. Дотогава целият балкански тюрлюгювеч ще трябва да се събере на едно място и там да си стои. Може ограда да ни вдигнат, за да не бягаме, а в оградената зона може и помощи да хвърлят – т.нар. стратегически инвестиции.
От плановете на Пакта става ясно, че заради бомбите, Югославия най-много трябва да расте. Т.е. – най-много трябва да й се помага.
От една страна всичко планове за интеграция на балканските страни са добри – така ще се изпълни мечтата на дядо ми и ще се съберем под един покрив с Македония. Така обаче ще се изпълни мечтата и на дядото на Хасан – и Турция ще си живее под един покрив с нас.
Лошото е, че за пореден път не ни питаха, а направо ни тикнаха в този Пакт. Поговориха за необходимостта от План за стабилност в Югоизточна Европа, направиха по две-три конференции в балканските страни и хоп – в Пакта.
Обаче на нас ние писнало от Пактове. Ние искаме да сме в Европа. Ако може и Русия да е в Европа. Ако може и Америка да е в Европа.
За съжаление

Западът има основание да ни вкара в какъвто ще Пакт.

И дълго да ни наблюдава – докато не се очовечим. Може би малко се демократизирахме, но всичко друго не ни е наред. Преди три дни президентът ни заедно с румънския първенец Константинеску се съгласи на срещата в Лвов, че Балканите се нуждаят от План за стабилност. Тази стабилност щяла да се постигне чрез „икономическа реконструкция“. Това е много мрачно признание – значи у нас няма стабилност?
Няма.
Има спад на производителността и продажбите – 7 процента в месеца преди войната. Спадът на износа продължи и доведе до нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс в размер на 310 млн. долара. Междуфирмената задлъжнялост през 1998 г. достигна до 66 на сто от брутния вътрешен продукт. Всеки дължи пари на всеки, а реално няма и стотинка. Няма инвеститори дори за фирмите – монополисти на родния пазар. Пълна мъгла тегне върху един куп други приватизационни сделки – за „Петрол“, „Кремиковци“, „Нефтохим“. Няма никакъв шанс ликвидацията на губещите предприятия да свърши до юни, защото от 42-те най-големи фирми-длъжници в изолация, 28 все още продължават да трупат загуби. Тези лоши предприятия не са закрити, но и без тях безработицата мина 500 000 души – толкова, колкото бяха през трудните 1992-1993 г. Когато и останалите предприятия хлопнат кепенците още 45-60 хил. души ще излязат на улицата, а това ще доведе до крах на разходната част от бюджета за социално подпомагане. По линия на програма ФАР бяха отпуснати 50 млн. долара за социални разходи, но почти 40 млн. от тях вече са изядени. На всичкото отгоре никой не мисли за алтернативна заетост за безработните.
Онези, които работят, също не са цъфнали. От три месеца насам националната статистика отчита спад на средната работна заплата. Банковият сектор е относително стабилен, но с отказа си да кредитират, банките станаха пасивен участник в икономиката.

На такава държава Пакт и трябва!

И този пакт да ни управлява, докато не станем годни за хубавия свят. Според плановете на цивилизованите, управлението на балканската зона се поверява в ръцете на Регионална маса (нещо като правителство). Тази маса ще се има и ръководител – нещо като премиер. Той ще се нарича координатор и, разбира се, няма да бъде избиран от народите, а ще бъде назначаван от Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Конкретното управление на Пакта ще се повери в ръцете на отделни министерства, които ще се наричат Работни маси. Една маса ще се грижи за законите, друга маса за икономиката, трета за армията, за полицията и т.н. Ще има и Работната маса за демократизация и права на човека.
Западняците може да ни интегрират както си щат, но те имат един голям проблем – кой да сложат за генерал-губернатор в София. Кой да общува с Масите и да говори направо с Координатора. Костов не става, защото горните цифри са резултат от неговото управление. Пък и европейците са социалдемократи. Първанов хич не става, защото тутакси ще ни отцепи от Пакта. И Томов не става – още е малък за лидер /има малка електорална подкрепа/, само меракът му е голям. Въобще всички политически лидери не стават, защото народът моментално ще загуби доверие в Пакта. Ако син политик е губернатор, червените ще се направят на разочаровани, ако червен е начело, сините ще гладуват протестно. Не става. Явно е, че Пактът ще трябва да търси нова звезда в българския политически небосклон.
Друг е въпросът, че правейки Пакт и поемайки съдбата ни в собствени ръце, Западът подчертава, че няма доверие на правителствата, парламентите и цялото управление както на България, така и на всички балкански страни.
Проблем е и кой точно ще поръчва музиката в Пакта. САЩ или Европа?
Доколкото човек може да вникне в бюрократичните плановете на Другите, тази роля ще изпълнява Европа. Америка си свърши работата, като пусна бомби на сърбите.

Самият пакт твърдо обяснява:

–каре–
„ЕС ще играе водеща роля в Пакта за стабилност. ЕС ще доближи региона по-близо до перспективата за пълно интегриране на тези страни в неговите структури. Това ще стане чрез нов тип договорни отношения, отчитащи напълно индивидуалното положение на всяка страна с перспективите за членство в ЕС на основата на Договора от Амстердам и след като бъдат изпълнени критериите от Копенхаген“.
–––
Чрез нов тип договорни отношения! Никакви стари типове.
А каква ще е ролята на ОССЕ и ООН? Ролята им ще е проста – ще се грижат за малцинствата и емигрантите, т.е. да има много малцинства и малко емигранти. Това ще е работата на Върховния комисар към ОССЕ по националните малцинства и Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Ролята на САЩ и Руската федерация ще бъде роля на гаранти – ще седят отстрани и ще гледат как Европа демократизира Балканите.
Пактът предвижда да възкреси старите идеи за региона (процесът Роайомон, инициативата Шифтър, ЧИС, ЦЕИ) и да роди нови идейки като план Маршал -2. Тъй като балканските икономики бяха обезкървени от войни и ембарго, най-важната роля в плана на Пакта се дава на донорите. Те са призовани „да участват щедро в една конференция на донорите за възстановяване за Югоизточна Европа“. Въпросните донори, които досега не са стъпвали на юг от Будапеща, няма да изсипват, ей-така, пари в бездънните Балкани. Не! Те ще „лансират един всеобхватен план“, който ще бъде „съгласуван“ с ръководството на Пакта. Парите ще отиват в съвместни предприятия с местни фирми. Това означава, че досегашните лидери на местните пазари ще загинат, ако Западът не иска да работи с тях.
А в това време балканджиите ще чакат. Докато Комисарят и Масите преценят, че са достойни за Европа. Могат да минат години. През това време всички бариери като Шенген ще бъдат спуснати пред нас.