Доган – патриотът
Откакто НАТО нападна сърбите все си мисля…
Песни му пейте, венци му вийте, бял хляб му месете. Господ здраве да му дава. Всяка следваща жена да му бъде по-хубава и по-работлива от предната. Бизнесът му да върви, електората да го слуша, депутатски БМВ-та да го карат още 10 мандата. И все да е началник.
Защото той не се казва Хашим Тачи, не се казва Якуп Красничи, няма нищо общо с Джавид Халити.
Той се казва Ахмед Демир Доган.
Сигурен съм. Ако той не беше начело на ДПС, тук можеше да бъде по-бетер от Косово. Защото без него тук нямаше да кацат никакви гълъбчета, а още по-малко с маслинови клонки.
Можеше ли в България да бъде разигран косовският сценарий? Можеше. Доган можеше да използва един куп дребни случки за да запали етническата вражда. Колко време държавата се мота с ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства? Една година се мота. Предостатъчно време, за да може Доган да изиграе ролята на беззащитен представител на подтиснато малцинство. Но не го направи. Да не говорим колко време се мотае държавата, ами не отпусне 20 минути по Ефир 2 в 22.35 /примерно/ за новини на турски език.
През септември миналата година Доган можеше да използва случая с демонтирането на паметните плочи на турските терористи в Трънак. Ден преди събора край прочутата чешма в Трънак, изградена в памет на жертвите по време на възродителния процес, със заповед на окръжния прокурор Емил Христов бе демонтирана плочата с имената на тримата осъдени на смърт терористи – Емин Мехмедали, Абдула Чакъров и Саалфет Реджеб. Какво направи тогава Доган? Направи, както си му е редът, малка политическа пропаганда, каза: „Създават се условия за реванш“, обяви, че ще изгради плочата отново „от метал и с дълбок фундамент“. И толкова. Не вдигна на крак верния електорат, не ревна пред Европа, че българите му газят правата и свободите. Не се обърна към НАТО, не поиска международна конференция за Трънак.
Някои казват, че умереността на Доган е пряка последица от участието му в структурите на Държавна сигурност. Това няма абсолютно никакво значение, щом става дума за национална сигурност, мир, държавен стабилитет. Какво като е бил нещатен сътрудник на ВКР-Варна и на I-о главно управление на ДС от 1974 до 1988 г.? Важно е, че Ахмед Демир Доган е гарант за мира в България. Със своите умерени стъпки той гради сигурност много повече от Костов и Първанов, които все искат да ни скарат – ту със Сърбия, ту с НАТО. И именно затова българите трябва да са благодарни на Доган.
И турците трябва да са благодарни на Доган. И те трябва мед да му носят, на Аллах за здраве да се молят, баклава да му точат. Защото какво щяха да правят българските турци, ако Доган ги беше повел на нож срещу българската държава? Всяка една подобна атака би разпалила тлеещата жарава на българския национализъм. Би разпалила вроденото антитурско чувство на българина. И тогава българите щяха да се държат точно така, както се държат днес сърбите. Тогава българите щяха да си намерят и своя Слободан Милошевич. А и за турците работите щяха да тръгнат на зле.
Доган е мъдър политик. Всички тези неща той добре ги знае. Знае и най-важното – за да живее добре един турчин в България не е необходимо Кърджали да бъде автономна област. А най-добре знае, че е по-добре да си политически балансьор в София, отколкото изселник от България в Анкара
