Децата на първенците ни литнаха на Запад

Преди Освобождението по-будните българи заминавали в странство, за да се образоват. Сега децата на по-първите ни хора също се ориентират на Запад, за да се научат на нещо повече от четмо и писмо.
През 19 век стремежът към чуждестранните учебни заведения е повече от обясним – преди Евлоги Георгиев да брои 6 млн. златни лева за основаването на Софийския университет, в страната ни няма къде да се получи сносно образование. Дори и след 1886 г. нивото на просветната ни система е ниско и истински знания могат да се получат само зад граница.
Днес в България има 29 държавни и 5 частни висши учебни заведения. 234 182 студенти пълнеха аудиториите през 1998 г. Сред тях почти отсъстваха имената на синовете и щерките на държавниците ни. Те отлетяха на Запад.
19-годишният Стефан Стоянов, син на президента ни, започна да учи право

в Лондон

Стефан въобще не се върна в родината, когато майка му Антонина заряза работата си в посолството ни, за да стане първа дама. Самата Антонина също е получила образованието си в чужбина – завършила е международно право в Лайпциг.
Освен Стефан Стоянов в столицата на Обединеното кралство право изучава и синът на главния секретар на СДС Христо Бисеров. Отскоро в Лондон е и Георги, 21-годишният син на първия ни държавен администратор Марио Тагарински. Сред синовете на държавните първенци се вмества и синът на Георги Пирински, който учи икономика в града на Темза.

Италия

е другата предпочитана страна за дообразоване на подрастващите. Още преди да поеме държавата, Иван Костов прати голямата си дъщеря Яна, заради която сем. Костови станаха вегетарианци, да учи там. През април и ноември премиерът използваше визити в чужбина, за да навести Яна. По-малката Костова щерка – Мина, завърши през 1997 г. първия випуск на частната гимназия по право и мениджмънт „Иван Апостолов“, но засега остана да следва в България.
Мина се казва и дъщерята на промишления министър Александър Божков. След като мина сложен лабиринт от изпити, тя отлетя да учи моден дизайн в Милано. Преди това Мина Божкова завърши Испанската гимназия в София, а с помощта на частни учители успя да овладее и езика на Данте.
Самият Сашо Божков също е учил в чужбина – средно образование е завършил в Американския колеж в Ирак.
Съвсем наскоро и Надежда Михайлова изпрати дъщеря си да учи в чужбина. Виолета – голямата щерка на външната ни министърка отлетя за

Швейцария,

където от тази есен учи в престижния колеж „Льо Розе“ край Лозана. Издръжката на Виолета е 50 хиляди долара на година, но тази сума не се плаща от министърката.
21-годишната дъщеря на Димитър и Гинка Луджеви пък се дообразова във Франция.
Политиците с по-малки дечица, за които е още рано да бъдат командировани на Запад, гледат да ги вредят в

реномирани български училища

Най-голям е напливът към елитния италиански лицей в Горна Баня. Там учат една от щерките на вътрешния министър Богомил Бонев, синът на Елена Поптодорова, двете дъщери на Александър Томов – Рада и Лидия, Божидар – синът на Иван Димов, както и президентската щерка Фани Стоянова.
В Горна баня учеше и синът на посланика ни във Варшава Александър Йорданов. Малкият Даниел беше изключен от училището, защото пушеше, бягаше от часовете, фукаше се със служебната кола на баща си.
Елитната 22-а гимназия в София е приютила другата дъщеря на Надежда Михайлова и една от дъщерите на Богомил Бонев. Владимир, големият син на Георги Първанов учи в легендарната френска гимназия, а брат му Ивайло се образова в кварталното 137-о училище „Стефан Стамболов“. Маргарита, 18-годишната дъщеря на земеделския депутат Борислав Китов, също учи в столичната френска гимназия. Намеренията й са да става стоматоложка.
Трите щерки на столичния кмет Стефан Софиянски – Ива, Елена, Димана наблягат на немския език от малки с тенденция да продължат образованието си в страна, в която всички говорят езика на Гьоте. Дай, Боже, всекиму.

–КАРЕ–

Къде се образоваше елитът в далечното минало:

Антим I – богословие на о.Халки, Духовна академия в Москва
Васил Априлов – Брашов, Виена – медицина
Петър Берон – Букурещ, Мюнхен – медицина
Димитър Благоев – Цариград, Одеса, Петербург – естествени науки
Иван Богоров – Лайпциг – химия, Париж – медицина
Константин Величков – Цариград
Никола Габровски – Женева, право
Михаил Герджиков – Лозана, право
Иван Гешов – Манчестър, финанси
Александър Гергинов – Лайпциг, право
Станислав Доспевски – Москва, живопис
Марин Дринов – Киев, духовна академия,
Москва, история
Васил Друмев – Одеса, Киев
Любен Каравелов – Москва
Патриарх Кирил – Белград, Загреб, Берлин
Васил Коларов – Женева, право
Георги Кьосеиванов – Париж, право
Тодор Луканов – Женева, право
Андрей Ляпчев – Цюрих, Берлин, Париж – финанси
Александър Малинов – Киев, право
Никола Мушанов – Екс ан Прованс, право
Петко Д.Петков – Париж, право
Васил Радославов – Хайделберг, право
Янко Сакъзов – Йена, история – Лондон, биология
Александър Стамболийски – Париж, Хале – агрономство
Константин Стоилов – Хайделберг

–КАРЕ–
Къде учеше елитът в близкото минало:

Александър Божков – ВМЕИ-София, спец.“Промишлена топлотехника“
Александър Йорданов – ВПИ – Шумен
Александър Томов – Ленинград, икономика, специализация в Лондон
Богомил Бонев – Висш институт на МВР в Симеоново и юридически факултет на СУ.
Валентин Василев – архитектура и журналистика
Веселин Методиев – история в СУ
Венцислав Върбанов – ветеринарна медицина в Стара Загора
Вилхелм Краус – Техническия университет, специалност „Експлоатация на автомобилния транспорт“
Георги Първанов – история в Софийския университет
Димитър Луджев – Икономическия институт в София, специалност „Политикономия и социология“.
Екатерина Михайлова – СУ, юридически факултет
Емма Москова – архитектура във ВИАС, история и археология в СУ „Кл.Охридски“, специализация в Рим и Париж
Жан Виденов – външноикономически отношения в Московския държавен институт по международни отношения
Иван Димов – право в СУ
Иван Костов – ВИИ „Карл Маркс“ – икономика, и математика в СУ.
Йордан Соколов – Юридическия факултет на СУ „Св.Кл.Охридски“.
Надежда Михайлова – българска филология в СУ
Петър Стоянов – право в СУ
Стефан Софиянски – висше икономическо образование
Христо Бисеров – право в СУ