Вилата – резервният пристан на политика

Настане ли лято, всеки гледа да се спаси – от жегата, от работата, от умората. Който може, се спасява. Без съмнение родните политици са хора, които могат. Повечето от тях имат резервни кътчета, където да се скрият в периода на политическата ваканция. Едни хукват към вилата в балкана, а други отпрашват към къщата на село. Там лежат на шарена сянка, пишат мемоари, спортуват – въобще работят само върху себе си. Стига държавни грижи, баста на проблемите, хайде към вилата!

Най-известният виладжия в нашенския политически свят е софийският кмет Стефан Софиянски. Всяко лято той зарязва столицата, грабва Алиса и трите щерки и отпрашва към каварненското село Поручик Чунчево, което БТА дълго наричаше Полковник Чунчево.
Стефан въобще не се и опитва да се прави на земеделец в селото си, но с голям кеф се отдава на производство на домашно вино и ракия.

Софиянски вари прочутата си грозданка

собственоръчно – в казана на близкото село Горун. Градоначалникът има собствено лозе от един декар.
През последните няколко години вилата на софийския кмет беше ограбвана на няколко пъти. Взломаджиите отмъкнаха автоматична пералня, готварска печка, детски велосипед и други семейни вещи. При последния обир през 1997 г. Стефан Софиянски се „оплака“ публично, че крадците пропуснали в бързината да натоварят и току-що приготвеното от него младо вино.
В Поручик Чунчево Софиянски се отдава и на любимия си навик – да рита топка. Той редовно отскача до игрището в Каварна, където играе футбол с местни зевзеци. През май тази година каварненци поканиха столичанина да защитава на Гергьовден футболната чест на града в мач на ветераните. Като временен жител на Каварна Софиянски и друг път е ритал на страната на общинарите, обясниха от кметството.
На 23 април пък майсторът на абитуриентски торти Петър Николов изненадал трите дъщери на кмета Софиянски с шоколадова кошница с яйца. Момичетата си облизали пръстите в селската вила в Поручик Чунчево.
Финансовият министър Муравей Радев отдъхва в непретенциозна вила, която се намира над пловдивското село Брестник. Както Софиянски, така и Муравей пострада от апаши. В тъмна августовска доба миналата година нагли крадци отмъкнаха скромния му телевизор „Юность“ и радиото. Така Муравей остана без очи и уши, докато отмаряше във вилата. Апашите му свиха и цяла каса ракия, така че

финансистът Радев остана и „на сухо“

Министърът реши да превърне вилата си в своя крепост и завари метална решетка пред входната врата. Но въпреки дебелата метална преграда попълзновенията срещу имота му продължиха. 4 месеца по-късно друг също толкова нагъл разбойник отново проникна във вилата. И тъй като нямаше какво да се краде вече в нея, той просто преспал, а на другата сутрин тихо си отишъл.
Муравей не е сам в мъката си по ограбената вила. На 27 май 1997 г. изпищя колегата му от правосъдното ведомство Васил Гоцев – кримиконтингентът атакува вилата му в Бояна.
Много по-спокойно прекарва почивките си шефът на парламентарната правна комисия – ветеранът Светослав Лучников. Вечният бунтар в сините редици най обича да се отпуска в свободното си време в красивата си къща в легендарното габровско село Боженци.
Лучников, за когото всички си мислят, че е мастит реститут, винаги е подчертавал, че това е единственият имот, който семейството му притежава от доста време и не е върнат след 1989 г. Именно

в Боженци Лучников написа тритомник белетристика,

пресъздаващ сюжети от новата история на България. Книгите бяха отпечатани от Издателска къща „Иван Вазов“ през миналата година.
На 21 януари Светослав Лучников представи последната книга от трилогията „Пламък за свещите“, писана също в Боженци. В нея авторът разказва интересни подробности от живота и дейността на Цанко Дюстабанов. Другите книги от Боженци, писани още преди демокрацията, са „Великото безумие“ и „Отвъд нищото“. Съдбата на героите в тях е разгледана на фона на значими исторически събития от възрожденската епоха, Освободителната и Балканската война. 77-годишният юрист наскоро завърши и книга, в която разглежда събитията в България след 1989 г.
Друг легендарен син бунтар – дупнишкият доктор Панчо Панайотов, има вила в землището на Кочериново, в която избива земеделските си мераци, но най-вече активно си почива. Човекът-барикада си направи във вилата семпло басейнче през миналото лято и оттогава търси помпа, с която да вкарва в къпалнята си речна вода.
Хит сред политическите вили остава

бараката на Едвин Сугарев в Камен бряг

Това е една скромна постройка, вдигната за броени дни на брега на морето през 1990 г. Тази скромнотия обаче бе пропита с политика през годините, когато се наливаха основите на нашенската демокрация (1992-1994 г.). През май 1994 г. Филип Димитров претупа турнето си из Русенско и Добричко и спешно пристигна в каварненското село Камен бряг, за да избистри политиката със Сугарев. С визитата си Филип Димитров опроверга плъзналите тогава злостни слухове за конфликт между двамата най-изявени „кинжали“. На бира и цаца двамата преценяваха възможностите за провеждане на нова национална конференция на СДС, която окончателно да изчисти съюза от вироглавите демократи, радикали и земеделци. Една седмица двамата крояха планове в уединение – как да катурнат „кабинета Беров“, как да спечелят изборите. Не се видя да са направили нещо…
Именно в Камен бряг, прочул се тоя месец покрай слънчевото затъмнение, бъдещият посланик в Монголия и Индия подготвяше прословутите си папки, с които громеше корупцията.
На днешните червени политици също не е чужда страстта към уединение сред природата. По-старото поколение соцкадри пълни и днес селата (вече софийски квартали) в подножието на Витоша като Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево и Бистрица.
Соцлидерът

Първанов обича да почива в по спартански скромно бунгало

в местността Трещеник – над Якоруда. Бараката в сърцето на Рила е собственост на негов приятел. Червеният водач отморява най-добре сред природата и сред семейството си – надалеч от любопитни чужди погледи. Бирата се изстудява в потока наблизо, шишовете и пържолите са пекат на скара на поляната. Покривът е само в случай на дъжд, леглата са за през нощта, а останалото е открито небе.
Иво Атанасов няма собствена вила, но затова пък си има тъща. Всяко лято соцдепутатът Иво Атанасов отскача до село Дорково, за да помага на майката на жена си в земеделската работа. Тъй като тъща му е вдовица от 12 г., Иво върши мъжката работа – копае картофи, коси трева, реже дърва за зимата.
Бившият соцдепутат, а вече и бивш главен редактор на „Дума“ Стефан Продев отколе обича да изкарва лятото в родовата си къща в село Енчевци, Тревненско. Там любимото му занимание е да цепи дърва – острата брадва е един от най-тачените атрибути в старата планинска „обител“. Къщата е фамилно наследство – още прадядо му, който е бил свещеник, я е строил. В църквата на Енчевци поп Шино криел Левски, а после бил „ятак“ на четата на капитан Дядо Никола.
Бургазлията Любомир Пантелеев – червен депутат първи мандат, пък има собствена виличка в Черноморец. Там той по традиция изкарва по-голямата част от август.
На селския живот, лова и риболова се отдават през парламентарната ваканция доста депутати от Евролевицата. Ловешкото село

Румянцево е пристан за евролевия оргсекретар Бойко Радоев

Там, в наследената от дядо му къща депутатът изкарва почивките си не само лете, но и зиме. Като страстен авджия и рибар Радоев обикаля горите наоколо и клечи край река Златна Панега, която извира от красива пещера само на 5 км., а после пресича селото. Във водите на Златна Панега се въди много вкусна пъстърва. През лятото депутатът преследва пъдпъдъци и диви гургулици, а през зимата – глигани. В тия мъжки удоволствия – като убиването на дивеч, чест спътник на Радоев е евролевият говорител (а отскоро и лидер на столичната организация на Евролевицата) Росен Карадимов. Радоев е превърнал подземието на селската си къща в същински ловно-рибарски музей. Край бумтящата през зимата камина в механата са подредени всичките му ловни и риболовни трофеи.
И евролевият депутат Иван Тодоров е виден ловец, рибар, но още и гъбар. Той има селска къща в Троянския балкан – в Абланица, летес не спира да посреща и изпраща гости.
Лидерът на Бизнесблока

Жорж Ганчев пък издигна кула с български флаг край морето,

в последното нашенско село преди турската граница – Резово. Там е лятната му къща – средно голяма, едноетажна, зяпнала към морската синева. В Резово Жорж и Шуши си карат отпуска в хол и 2 спални, а от кулата, висока 7-8 метра, БББ лидерът се любува на морето и Странджа планина. От най-горния му прозорец се вижда дори първото турско село след заставата. В двора на луксозното си бунгало Жорж обича да играе баскетбол – турил си е кош и майсторски го обстрелва. А в горещите вечери, когато лъхне бризът, Ганчев хваща китарата или отскача до единствената кръчма в крайграничното село – да удари по едно питие с местните.