Марсиански хроники 2021

Как така се случи, че арабски, китайски и американски апарати се озоваха на Марс по едно и също време? Не, това не беше състезание. Просто подобни експедиции имат смисъл, когато Марс е най-близо до Земята и стартов прозорец към Червената планета имаше през юли м.г., затова трите мисии стартираха долу-горе по едно и също време и пристигат заедно.

Мисията на Емирствата “Амал” (“Надежда“)

първа достигна до Марс вечерта на 9 февруари и така ОАЕ стана петата страна в света и първата арабска държава, която праща успешно техника на Червената планета. (1.САЩ – Mariner 4 – 1964 г., 2.Русия – Марс 2 – 1971, 3.ЕС – Mars Express – 2003, 4.Индия – Mars Orbiter Mission – 2013, 5.ОАЕ – Amal – 2021, 6.Китай – Tianwen-1 – 2021)
Сондата на ОАЕ бе изстреляна на 19 юли от космическия център Танегашима в Япония с японска ракета, построена от Mitsubishi. Проектирането, разработването и операциите на мисията се ръководят от Космическия център ”Мохамед бин Рашид“ в Дубай (MBRSC). Самата сонда бе разработен от MBRSC и Лабораторията за атмосферна и космическа физика (LASP) към Университета в Колорадо, с подкрепата на Аризонския държавен университет (ASU) и Калифорнийския университет Бъркли. ”Амал“ е сглобен в университета в Колорадо.
Целият проект стана под опеката на главната личност в Дубай – шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум. Ръководител на проекта е Омран Шараф, а името Amal – “Надежда“, бе избрано, защото „изпраща послание за оптимизъм на милиони млади араби“.
Сондата е кубовидна по форма, с маса от 1350 килограма. Тя е 2,37 метра широка и 2,90 метра дълга. “Амал“ използва два 900-ватови слънчеви панела, за да зарежда батериите си и да комуникира със Земята, използвайки антена с широчина 1,5 метра.
Космическият кораб е снабден със сензори за проследяване на звездите, които помагат да се определи позицията му в космоса чрез идентифициране на съзвездията по отношение на Слънцето. 14 малки двигатели контролират скоростта на сондата.
Арабската сонда ще изучава ежедневни и сезонни метеорологични цикли, метеорологичните събития в ниските слоеве на атмосферата като прашни бури и вариациите на времето в различните региони на планетата.
Получените данни за мисията ще се споделят свободно с повече от 200 институции по целия свят.

В рамките на няколко часа след Amal в орбита на Марс влезе Tianwen-1

на Китайската национална космическа администрация, който бе доставен от китайската ракета „Чанджън-5“ („Големият поход 5“). Мисията на китайците стартира от космодрума Уенчанг, в южнокитайската провинция Хайнан, на 23 юли 2020 г. Докато “Амал” е само орбитален апарат, то китайците изпратиха орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. Космическият кораб се установи в орбитата на Марс, а след няколко месеца – евентуално през май, ще прати марсохода на повърхността. Ако успее, Китай ще стане третата страна, която ще спусне апарат на Марс.
Мисията има няколко цели, включително картографиране на повърхността и търсене на подпочвени следи от вода. По време на мисията от центъра за управление на полета в Пекин ще използват няколко инструмента. В орбита Tianwen-1 разполага с една камера със средна разделителна способност и една камера с висока разделителна способност (HRC), която може да снима от височина 400 метра обекти с размер 2 метра.
Освен това в орбита ще работят: магнитометър, минералогичен спектрометър, анализатор на неутрални частици и анализатор на енергийни частици.
Китайският роувър пък ще има радар, детектор за магнитно поле, инструменти за метеорологично измерване, мултиспектърна камера и камера за навигация и топография.
Китайската мисия изследва първоначално две възможни места за кацане на роувъра – и двете са в планината Утопия, и двете бяха с размер 100 на 40 км. През юли 2020 г. обаче CNSA предостави конкретни координати за кацане – 110.318 градуса източна дължина и 24.748 градуса северна ширина, в южната част на Утопия.
И малко етимология – мисията се казва Tianwen, което може да се преведе като ”Небесни въпроси“ – това е името на поема, написана от Цю Юан (около 340–278 г. пр. н.е.). Ракетата на китайците се казват Големият поход, защото така се е казвал походът на Мао…

Третият апарат, който пристигна на Марс, е марсоходът на НАСА Perseverance

(„Постоянство“), който избра за кацане кратера Jezero и ще търси някакви признаци на древен живот, които може да са се запазили в марсианската почва. Мисията на роувъра трябва да продължи минимум 1 марсианска година, т.е. 687 земни дни. С роувъра пътува и хеликоптерът Ingenuity („Изобретателност”). Вземането на марсианските повърхностни проби е първа част от изключително амбициозна международна програма. Пробите ще се складират на Марс и ще се пренесат на Земята при следваща мисия.
Роувърът Perseverance тръгна към Марс на 30 юли, в 14.50 ч., от Кейп Канаверал, Флорида, носен от ракетата „Атлас“.
Това е уникална експедиция, въпреки че досега НАСА изпрати на Марс 4 марсохода – роувърите Sojourner, кацнал на Червената планета през 1997 г., роувърите Spirit и Opportunity, кацнали през 2004 г., и Curiousity – през 2012 г. Уникална е, защото освен търсене на микробен живот, роувърът, който има размер на лек автомобил и тежи 1050 кг, ще изпитва методи за производство на кислород в атмосферата на Марс и ще търси подпочвена вода.
Кратерът Jezero, или Йезеро, е кръстен на село и община, разположени в Република Сръбска, образувание в Босна и Херцеговина. Неслучайно кратерът се казва Езеро. Учени вече установиха, че този кратер, с диаметър от около 49 км, е бил делта на древна река. Затова и Jezero бе избран за място за търсене на маркери на живота – делтите и на Земята са място, в което живеят огромно количество организми. Ако животът веднъж е съществувал близо до повърхността на Марс, следи от него биха могли да бъдат уловени в слоевете на делтата.
Разбира се, ако животът някога е съществувал на Марс, той вероятно не се е развил отвъд едноклетъчния стадий, казват учените. Това е така, защото кратерът Jezero се е образувал преди повече от 3,5 милиарда години, много преди организмите на Земята да станат многоклетъчни. Ако животът някога е съществувал на повърхността, еволюцията му е била спряна от някакво неизвестно събитие, стерилизирало планетата. Това означава, че марсианският кратер би могъл да служи като своеобразна капсула на времето, запазваща признаци на живота, какъвто някога е съществувал и на Земята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: