Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

18/09/2019

Туризъм 2019: „Балкантурист“ + златен таратор


Трябва да си призная – очевидно не съм достатъчно зелен. Самокритично погледнато – липсва ми „правилния“ еко поглед. Бих се радвал например най-накрая в София да бъде вдигнат поне един истински небостъргач – и въобще не ме е еня дали той ще спира въздушните потоци към „Младост“, ще крие Витоша или ще хвърля сянка върху панелките. Въобще не разбирам проблемите на диво къмпингуващите и не се възмущавам, ако някой си натопи потурите в рилско езеро (стига да си плати глобата, разбира се). Подразбира се, харесвам Банско. Жалко е, че не карам ски, но нямам нищо против да се построят още не един, а поне 2-3 лифта. И което е най-страшно – нито веднъж не съм се разлютил сериозно на презастрояването по морето. Струва ми се библейски тъпо да строиш къщи върху пясъка, но факт – стига да спазваш закона, строй хотел върху хотела, развивай си туристически бизнес – печели, ако можеш. 

Защо се присетих за екологията ли? Защото драмата през последната седмица, свързана с празните плажове по Черноморието ни и огромните задръствания по КПП-тата с Гърция, най-често се обяснява „зелено“ – ситуацията била такава, защото нашето крайбрежие е съсипано от бетона, за нищо не става и затова всички отлитаме през юни на юг.

Както и по много други теми, и тук зелените са далеч от реалността. Българското крайбрежие е все още хубаво, плажовете ни са все още прекрасни, а хотели има бол. Проблемът не е просто „зелен“,

проблемът е много по-всеобхватен –

той е държавен, той е търговски, той е структурен и ресурсен и чак тогава е „еко“.

Но първо – да сравняваш възможностите за летен туризъм в Гърция и България, да сравняваш българското крайбрежие с гръцкото – това е безумно упражнение. Това е все едно да сравняваш България и Китай по население или България и Русия по територия. Тъпо. Гръцката брегова ивица е 14 880 км, тя е малко по-дълга от китайската, много по-дълга от индийската и 2 пъти по-голяма от италианската. Тя е два пъти по-голяма и от британската, макар Великобритания да е остров. А българската брегова ивица е 354 км барабар с камънака. От една страна, това обяснява презастрояването по българското крайбрежие – естественото желание на всеки да се класира на първа линия, за да вижда сутрин изгрева, а от друга – невъзможността на гърците да свършат същата тази поразия. Гърците са малко, плажовете им са много, а и паралията е на три километра от селото от времето на Троянската война.  

Има и втора причина за простора и липсата на бетон по гръцките плажове – до края на миналия век

гърците не развиваха сериозен туризъм

в македонските и тракийските си деми. Нямаше защо да го правят – самите гърци не почиват на север – в Халкидики, те си имат острови за тази работа. Затова българите, които започнаха да си купуват имоти преди 20 години от Аспровалта през Офринио до Керамоти, намериха чисти и ненаселени плажове и малко на брой, но качествени заведения. Пък и плажовете на Касандра са по-близко на софиянци, отколкото Варна, за пловдивчани е все тая дали ще стигнат до Бургас или до Тасос. 

Малка гръцка вметка – това време обаче е на път да отмине, защото при този наплив на туристи, който идва към Халкидики от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Албания и Македония, скоро гърците ще изпитат сериозни логистични проблеми. По-трудно ще се намират хотели, плажовете няма да са така спокойни и чисти, а чадърите и шезлонгите на доста места вече са платени, не вървят с фрапето. Това е съвсем нормално и няма нищо общо с екосъзнанието на гърците или липсата на такова в почиващите.

Да се върнем към нашия бряг. Трето, сегашният отлив на туристи по Черноморието се дължи не на по-малкото българи (те отдавна откриха чара на Егея), а на намаляването на чуждестранните туристи. Руснаците се върнаха в Турция. Румънците преминават транзит през страната, а на летищата във Варна и Бургас тази година кацат 15% по-малко туристи от Англия, Германия, Полша и т.н.

Тук е мястото за по-важните причини за състоянието на българския туризъм. Част от тях са свързани с нефелната ни политика в областта на туризма. Министерството на туризма не просто проспа връщането на туристите към конкурентните ни пазари, но не създаде достатъчно условия във времената, които бяха кризисни за туризма в Турция и Египет, ние да се докажем като устойчив пазар. Проблемите, свързани с визи, самолети, инфраструктура, са си все същите. Контролът върху качеството на продукта – също. Рекламата на българското крайбрежие е никаква, за разлика от рекламата, която турците правят на сектора.

И тук накрая идва най-важната причина – тя се крие в 

калпавия начин, по който ние правим бизнес 

Дълго време българският туризъм се рекламираше като евтин – затова англичаните идваха на Слънчака, напиваха се до козирката за без пари и скачаха от терасите в басейните. Не знам дали сте забелязали, но това се промени. Сега България се опитва да се представи като скъпа дестинация, което е леко комично и доста отблъскващо. Тук сега семейство с две деца би трябвало да приготви толкова пари за 3-звезден хотел, колкото в Турция за 5-звезден, където е включен и самолетният билет, и ол инклузивът.   

Защо е така, е ясно. Да строиш хотели и ресторанти е хубаво, но само ако имаш ясен план как да печелиш от тях. И докато правиш този строен план, не е добре през главата ти да минава идея: „Ми, ще избия парите, като направя минералната вода по 11 лева, пърленката по 9, а чадъра и шезлонга ще ги давам по 40…“ Щото тъпото ти барче не е в Монте Карло и никой няма да дойде да ти яде таратор за 8 лева, колкото и богат богаташ да бъде той. Това безумство –  шезлонг и чадър да ти струват толкова, колкото ти струва стаята в Черноморец, е плод на някакво тъпо социалистическо ценообразуване – никаква връзка с реалността. Продуктът, който предлагаме, не съответства на цените, които искаме. Може да поискаш цени за легло в 3-звездния си хотел като в 5-звезден, но няма кой да ти ги плати. Така се получи – сега правим „Балкантурист“, но със скъп таратор. 

За глупавата ситуация с цените са виновни не само собствениците, но и държавата. Същата, която всяка година

се кани да спаси сезона с милиони китайски и индийски туристи 

Оня ден чух експертка от Министерството на туризма – всъщност, шефката на отдел „Контрол на концесионната дейност” Василка Цанева, която обясняваше, че скъпи шезлонги и чадъри има по морето заради… стари договори. Безумно. Значи е прав онзи плажен концесионер, който обясняваше, че е редно чадърът да е по 80 лв., че да му се вържат сметките. Значи е имало договори, които да предполагат такива цени, и те да са действащи. Как е възможно хем да има такива договори, хем експертката да твърди, че „пазарът определя цените“. Глупости, безумните цени са заради договорите – Цанева така казва. Още по-глупаво е някой да ви казва къде да почивате – ако искате чадър под пет лева, значи единствените ви варианти са Северният плаж на Бургас или     Централният на Поморие. Толкова, друго за вас тук няма.

И тук дори и аз трябва да призная негативната роля на презастрояването. При такова мащабно строителство, напук на всякакви писани норми, не е възможно да се случва нещо нормално, т.е. пазарът да определя цените. Защо? Защото в момента просто няма пазар за всичкия този продукт, който бетонира морето. Конкуренцията е дива и огромна, потребителите стават по-малко. Опитите да се върже бюджетът през таратора, естествено, ще влошат ситуацията. Ще започнат фалити, ще се появят запустели хотели. 

Тяхната си работа, „бизнесът“ ще страда. Бизнесът, който предлага добро качество на реална цена (има и такъв), ще си процъфтява. В това време ние ще почиваме не в Созопол, а в Никити и Созополис.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *