Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

18/09/2019

Силата на демокрацията е само в свободата


В началото на май британският The Times цитира едно твърде интересно изследване на американския Pew Research Center, в което основната новина бе, че Германия все по-малко вярва в демокрацията. През 2018 г. повече от 40% от германците са имали „малка или никаква“ вяра в демократичната система, докато година по-рано разочарованите са били само 1/4. Изследването обяснява защо – защото коалиционните борби между ХДС и ХСС съвсем са разочаровали германците.

Проблемът с демократичното обезверяване обаче съвсем не е германски. Той е глобален и това е констатация на самия Pew Research Center. Той установява влошаване на доверието към демокрацията в 27 изследвани страни. Резултатите са потресаващи. 84% от гърците и 83% от бразилците не харесват „начина, по който демокрацията работи в тяхната страна“. Повечето от половината британци – 55%, са на същото мнение. За 12 месеца разочарованите индийци например са скочили от 11 на 33%.

Доверието към демокрацията пада

повсеместно и това е процес, а не моментно състояние. Защо се получава така? Вероятно заради системни проблеми в самата демокрация.

Професорът от Принстън Керлес Бох (Carles Boix) например смята, че отношението към демокрацията се влошава там, където се задълбочава общественото неравенство – когато средната класа обеднява, а елитите забогатяват още повече. Безспорно това е така – и появата на „жълтите жилетки“ във Франция, и предхождащата лява вълна в Гърция и Испания станаха възможни заради протести, свързани със задълбочаващо се неравенство.

Свободата и добрите доходи са визитката на развитата демокрация. Разочарование от демократична система може да има само там, където тя показва занижени икономически показатели и има проблеми със свободата. Тук има една важна особеност. Една страна е привлекателна заради добрите доходи и свободата, а не заради формата на управление. Т.е. единственият въпрос, който бе валиден преди и вероятно ще бъде актуален винаги, не е и не може да бъде – „Къде се живее демократично?“, а

„Къде човек живее добре и свободно?“

Отговорът на този въпрос винаги е бил ясен – там, където има мир и свобода, където има добри доходи и действащи обществени системи. Преди 30 г., живеейки в „развитото социалистическо общество“, ние знаехме, че това място е на запад от СИВ, а още по-вероятно – то е някъде зад Океана. Там има демокрация, хората са свободни да сбъдват мечтите си и т.н., и т.н. За гражданина на Сирия днес мечтата е още по-конкретна – мир и свобода, добри доходи и действащи социални мрежи има в Германия, в Швеция… Затова бежанците отиват там, а не остават тук (защото тук има относителна свобода, но няма доходи). Бежанците от Гватемала и Хондурас пък не спират в Мексико, а искат да минат американската граница, преди Тръмп да е вдигнал стената.

Това са фактите. Западът доминира над Изтока десетилетия именно заради свободата и доходите. Ние в България сме относително свободни и в пъти по-бедни от Запада – т.е. двата стълба на демокрацията се клатят, и затова не сме доволни от действащата тук демокрация.

Но защо германците, британците и други западняци винят демокрацията? За да разберем какво става, трябва да оставим настрани какво би ни се искало да става, да признаем реалността и да се вгледаме в перспективата. А тя е ясна – усещането, че демокрацията е единственият път, който води към просперитет, не е много точно. През последната година двама млади политолози – Роберто Фоа (Roberto Foa) от университета в Мелбърн и Яша Мунк (Yascha Mounk) от Центъра за европейски изследвания в Харвард публикуваха в различни издания – Wall Street Journal, Foreign Affairs, серия от текстове, с които поставиха под съмнение точно тази теза – че

само при демокрацията има висок БВП и свобода

През януари те представиха в Journal of Democracy изследване, което, общо взето, казваше, че демокрацията не е това, което беше.

За да е по-ясна картинката, нека разделим страните на „свободни” и „несвободни” – за да се придържаме към съвременната западна социология и към методологията на Freedоm Ноuse. Към „несвободните“, разбира се, включете Китай, Русия, Казахстан, арабските страни и т.н. На практика, в момента свободните западни демокрации – светът, към който България се числи, съставляват едва една трета от световната икономика. Анализът на Фоа и Мунк показва, че през следващите 5 години общият БВП, преизчислен през паритет на покупателната способност (ППС)

на „несвободните страни” ще надмине този на свободния Запад

Добрите резултати на „несвободните“ в икономиката са резултат от промените в глобалната демографията (вкл. застаряването на населението в ЕС и Япония) и нарастващия капацитет на източните икономики, това е ясно. Но темповете са зашеметяващи. През 1995 г. 96% от всички хора, които имаха среден годишен доход на глава от населението над $20 000 (преизчислени по днешни цени), бяха граждани на либерална демокрация. Анализ на прогнозите на МВФ показва, че през следващите 5 години общият БВП (ППС) на „несвободните“ държави ще надхвърли този на западните демокрации.

В момента в тези „несвободни“ държави вече живеят 376 млн. души, които имат доход на глава от населението над $20 000, преизчислен през ППС. Вижте сега по-детайлно Китай – в части от Поднебесната империя това ниво отдавна бе надхвърлено, като в големите градове то достига до $35 000. Когато Китай като цяло прекрачи прага от 20 хил. долара, което MBФ очаква да се случи още следващата година, тогава 1.8 млрд. души по света ще живеят в автократични страни и с над средните доходи.

Последният път, когато демократичният свят бе изправен пред подобно оспорване на икономическото и технологичното си лидерство, бе през 1957 г., когато СССР изстреля „Спутник“ – първия изкуствен сателит. В периода 1945-1958 Съветският блок успя да увеличи своя БВП от 1/5 до 1/2 от този на САЩ. През 60-те години бащата на модерната икономика Пол Самюелсън прогнозираше, че икономиката на СССР ще надмине тази на САЩ до 1984 г. Това не се случи, разбира се, но Съветскитя блок показваше по-добър ръст чак до 1969 г. След това е ясно – CAЩ, Западна Европа и Япония формираха 2/3 от световния БВП.

Каква е разликата между онова време и сега?

Разликата е в перспективата. Днес Западът вече формира по-малко от 1/3 от световния БВП и вземайки предвид тенденциите в прираста на населението и ръста на продуктивността, може спокойно да предположим, че скоро няма да си върне позициите.

Да припомним, че сред „несвободните“ не са включени страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, които са действащи демокрации, но не са точно либерални демокрации от западен тип. И всички те са членове на BRICS.

Че в автократична страна може да има икономически бум – това не е новина. Спомняте ли си старта на растежа в азиатските тигри Южна Корея и Тайван – те станаха такива по време на автократични управления, а след това минаха по пътя на демокрацията. Затова не е чудно, че днес изследователи като Фоа и Мунк гледат под лупа случващото се в три страни – Индия, Индонезия и Нигерия – ако те тръгнат уверено по пътя на демокрацията, нещата могат отново да се обърнат.

Всичко това показва, че

силата на Запада няма да е в икономиката, а в свободата

А какво ще стане със Запада, когато свободата бъде поставена под въпрос? Точно тук изследователите бият тревога – те смятат, че в западните демокрации е налице ясна тенденция към несвобода, която е обусловена от многобройни неомарксистки тенденции. Примерно – тезата за просперитет, който трябва да бъде осигурен чрез социални програми, т.е. за сметка на данъкоплатците. Друга подобна теза – борбата за социална справедливост – модерен феминизъм, различни движения в защита на права на базата на пол, сексуални практики, потиснати групи и т.н., които също трябва да бъдат осигурени за сметка на данъкоплатците. На практика свободният Запад започна да привлича хора, които не само висят на бюджета, но и се борят срещу „злия“ капитализъм, представяйки го като пдтисник на права и благоденствие. Свободният Запад налага възгледи, променя мироглед, без да толерира диалог. Има само един прочит, всичко останало е „фалшива новина“. Който не е съгласен с посочените тенденции, вече е заклеймяван като неонацист, шовинист или тем подобни. Усещането е, че Западът налага правила толкова силово, колкото и „несвободните“.

Когато доминиращата идеология се пропуква, се появяват такива публикации като тази на Фоа и Мънк. Подобни хора сгъстяват цветовете. Налице е може би прекален алармизъм. Всичко това обаче е ценно, тъй като показва тенденция. И тя трябва да се дискутира свободно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *