Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

14/10/2019

Заложническа криза в „Арена Армеец“ – част II?


Вечерта на 25 октомври 2015 г. около 5000 души – членове на секционни избирателни комисии, бяха затворени против волята им под стража в „Арена Армеец“ и някои от тях прекараха там две денонощия в условия, наподобяващи затвор. Вратите бяха заключени, залата бе блокирана от полиция, заложниците на демокрацията пишеха призиви за помощ по стъклата. За добро поведение ги пускаха до терасите, иначе спяха по чувалите с бюлетини или на седалките на залата. Забранено им бе да излизат и да се хранят с друга храна освен сандвичи. Припадналите бяха свестявани от екипи на „Бърза помощ“. Последният член на СИК излезе на свобода на 52-рия час след изборите. 

Защо се получи тази най-голяма изборна простотия в новата история на България е долу-горе ясно – бумащина, тъпи изисквания в закона, неработещи принтери и най-вече – необучени членове на СИК, събрани от партиите на абсолютно случаен принцип. Една комисия (а в София те са 1600), е била връщана средно 6 пъти, за да си поправи грешките. Имало е комисия, която е била връщана 45 пъти… 

Защо припомням това? Защото са налице абсолютно всички предпоставки

подобна простотия да се случи отново,

т.е. изборите да бъдат помрачени с нов скандал. 

Няма как да е иначе – тези избори не са по-различни от предните, а тенденцията за такова разтакаване е факт от години. 

Тези избори се правят от същите хора, по същия допотопен начин, затова ще дадат и същите резултати. 

И така – като основни причини за скандала преди 4 години бяха отчетени няколко „проблема“. Вината бе хвърлена върху Мая Манолова, защото с нейния изборен кодекс беше свален прагът на населените места, в които се избират кметове – от 350 на 100 души, т.е. бе създадена нова работа. Обвинен бе дизайнът на изборните книжа – не беше лесен за схващане, а накрая бе отчетено, че съставът на ОИК е малък – 19 души, т.е. няма хора.

И тогава, и сега е ясно, че тези доводи бяха изсмукани от пръстите, независимо че бяха артикулирани от вицепремиер като Томислав Дончев. 

4 години по-късно някои от тези неща бяха променени (пак ще избираме кметове на села над 350 души), някои не бяха пипнати, а основното лекарство, което бе предписано, бе да се вдигне хонорарът на хората, които работят в СИК и носят торбите с бюлетини – сега те ще получават 130 лева на първи тур, преди вземаха 68. Ако член на комисия иска да носи бюлетини и на втори тур – ще получи още 70 лв. Тези общо 200 лева обаче едва ли ще оправят ситуацията в „Арена Армеец“.

Истината е една и тя бе ясна още преди 4 г. – огромното количество грешки в протоколите се дължи на факта, че членовете на СИК

не са обучени как да попълват правилно протоколите

Щом нямаме постоянно действаща изборна администрация, такова обучение трябва да върви преди всеки вид избори, тъй като всички избори са имат определени специфики, а и Изборният кодекс постоянно се променя. Такова обучение обаче се прави в последния момент, набързо, несериозно. Спомняте си добре – на европейските избори т.г. бяха използвани машини, които в края на изборния ден „изплюваха“ резултата, който просто трябваше да бъде преписан в протоколите. Звучи просто? Да, но машините бяха монтирани в последния момент в секции, а комисиите бяха обучени абсолютно проформа как да работят с тях. В резултат на това грешките бяха наистина много. Разбира се, цялото неглижиране на работата с машините беше абсолютно очаквано, тъй като българските политици направо ненавиждат технологиите. Те са във война с тях. 

Защо се случва така, има и друг отговор. Защото

България прави аналогови избори!

Вие ката ден може да четете как ще гласуваме по интернет, как ще има машини за гласуване във всяка една секция, но истината е, че ние правим гласуване по най-простия възможен начин. Например, в целия изборен процес има минимално участие на компютри. Бюлетините се броят на ръка и се носят в чували. Протоколите се пишат на ръка. СИК няма компютърна връзка с ОИК, камо ли с ЦИК. Вкарването на резултатите от изборите в ОИК става извън интернет. ЦИК получава от ОИК информация за изборите, но тя е предварителна, после тази информация се потвърждава. 

На Запад броенето на бюлетини може да се извърши и с електронна везна. Там в деня на изборите пред урните отиват 10-20% от хората, защото останалите са използвали алтернативни начини на гласуване. На Изток, примерно, в Турция – данните от избирателните комисии на всяка околия, на всеки вилает се качват в реално време от първоизточника директно в достъпен правителствен сайт. И там излизат не на скрити места, а на картата на страната. Точно както се онагледяват президентски избори в САЩ. Тук може ли да се направи дигитална карта на страната с всичките 265 общини и след края на изборния ден данните от секциите с уговорката, че това не са окончателните данни, да постъпват директно? Не, не може.   

Сега – може леко да ви се струва странно, – но един куп  политици и експерти в тази страна се гордеят с начина, по който правят избори. Кефи ги, че гласуваме така, както са гласували преди сто години (плюс флашка, с която се разнасят по-важните данни). Тези хора казват, че щом от уравнението са извадени компютрите, значи резултатите не могат да се хакнат. „Нашите избори не могат да бъдат хакнати. 

Американските може, френските може, нашите не може“,

както казва Михаил Константинов.“„Сложните избори по много начини могат да се издънят“, казва Константинов, а ти чакай някой ден да гласуваш по интернет. 

Като казах Михаил Константинов, та се сетих. Имам огромно подозрение, че ние правим аналогови избори, понеже не можем да направим дигитални. Само преди дни Мишо Константинов каза, че „Информационно обслужване“ няма пълен капацитет да осигури киберсигурността на всички възлови обекти у нас. Значи просто намаляваме възловата инфраструктура и си решаваме проблема.

Сега ЦИК и „Информационно обслужване“ са измислили апликация, която да помага на секционните комисии да разберат дали имат грешка в протокола, преди да са го занесли в ОИК. Константинов роди идеята – на всяка СИК да бъде раздаден таблет с апликацията… и това моментално трябва да ви покаже колко осъществим е този план. По вероятно е членовете на СИК да имат достъп до апликацията през мобилните си устройства, там да вкарват данните, контролите да светят в червено и хората да се поправят овреме – преди да са стигнали до „Арена Армеец“.

Ако сте прочели внимателно текста дотук, едва ли бихте могли да повярвате, че това ще се случи точно по този вълшебен начин. Гениален план, ама пак се залага на нещо, в което не си обучен. Ако член на СИК не е наясно как се попълва протокол, той няма да успее да го попълни и в приложение. Колкото и червени лампички да му светят.

Важно е „поне един-двама души на комисия да знаят как се попълва протокол”, смята Константинов. Това звучи безкрайно тъжно. Но пък сигурно е вярно. Хубаво е от всички 80 000 души, заети с изборите, да има няколко, които знаят какво правят. Другото е бошлаф. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *