Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

18/09/2019

ГЕРБ се окопа, БСП се закопа


Хубавото на изборите е, че измиват фалша. След месец кампания пристигат ония с тоягите, сопите, вилите и търнокопите и въздават справедливост. Всички предизборни бръщолевения за високо обществено доверие на тази малка и самовлюбена градска партия, за политическа незаменимост на онази голяма партия или за световния авторитет на една миниатюрна провинциална партийка и т.н, и т.н. се изпаряват бързо като градска бара през юни. Фалшът не изчезва съвсем за съжаление, но поне за известно време носителите му, разкрили се щедро по време на кампанията, се покриват в партийните сенки – там, където им е мястото. В места, пълни със самодостатъчност и нетолерантност.

ГЕРБ спечели 12-ата си изборна победа. Спечели я въпреки тежките, перманентните скандали, в които бе потопена – и това повече от ясно показва, че партията има освен работещо твърдо ядро, и широка периферия, която не се влияе от бури, разследвания, факти и тем подобни. Трябва да признаем и друго – основна заслуга за победата бе на самия Борисов, който от началото на май взе кампанията на ръчно управление, централизира я около своята личност и сам постави акцентите, които трябваше. Да, навсякъде се чуваше недодяланата му банкянска лексика, беше смешен при срещите си с работнички в заводи за автомобилни дреболии, беше абсурден при посрещането на Ципрас, но посланията му бяха ясни – ние работим и можем да надграждаме, другите носят несигурност. Пресилено и грешно е твърдението – избирателите харесват ГЕРБ. Но пък категорично е твърдението – избирателите не искат промяна, тази „стабилност“ ги устройва, нямат идея за нови избори. Защо е така – това е труден въпрос. Лесният отговор е – „защото не виждат алтернатива“, а не „защото цъфтим и връзваме“. И нещо важно –

сега е правилният момент Борисов да почисти ГЕРБ

Ако не го направи, ще сгреши. 

БСП не успя, защото никой не се погрижи за акцентите в кампанията. Никой не съсредоточи посланията, не ги прекара през рупора на социалните мрежи. Нямаше кой да отиграе дори удобните топки, които медиите подаваха в хода на кампанията – и в „Апартаментгейт“, и по останалите скандали социалистите се движеха със закъснението на влак на БДЖ. Кандидатите тръгнаха по села и паланки, за да говорят с народа, но се срещаха само с актива на партията, който нямаше нужда да бъде агитиран. Освен това агитацията очевидно бе за номера от преференцията, а не за партийната предизборна платформа. Въобще не стана ясно дали всички кандидати на изборни места участваха в кампанията. Най-лошото бе, че социалистите стартираха кампанията разделени, с ясната декларация, че лидерът на партията Корнелия Нинова не носи отговорност за резултатите. Те останаха разделени докрай. Чакахме нови разкрития от Елена Йончева, не дойдоха. Очаквахме някаква истина в думите на Велизар Енчев: „В ход е социологически Костинброд“, не се потвърдиха. Внушаваха ни, че АБВ краде гласове с „Коалиция за България“ – нищо такова не се случи – АБВ се издъни със страшна сила. Лошият резултат на БСП

ще доведе до допълнително напрежение в партията

Така съвсем очаквано Нинова загуби втори „нарисувани“ избори. Сега Нинова смята, че БСП е спечелила нещо на този вот, но за всеки случай предлага процедура по избор на нов председател. И тя ще участва в тази процедура. 

ВМРО се представи повече от добре. При тях не резултатът е важен – важно е, че войводите категорично легнаха върху целия патриотичен спектър. „Атака“ и НФСБ се издъниха, те са аут от политическата сцена. Ще ги виждаме още малко в НС, по телевизията, но това ще бъде просто научно доказателство, че има живот и след политическата смърт. Всички приказки за прииждащото националистическо цунами се оказаха гола вода (и тук, и в Европа). „Воля“, която направи сравнително прилична кампания (макар и очаквано смешна), съсредоточена около Веселин Марешки и неговото участие в митинга в Милано, също не успя да блесне, въпреки че облепи с плакати магистрала „Хемус“. 

За първи път от години десните имат някакъв успех в общи избори – вкарват един евродепутат. Ако това е била целта на занятието – успехът е налице.

Лошите новини за десните обаче са повече от добрите

При тази голяма мобилизация те постигнаха резултат от 115-120 хиляди гласа, с който могат да влязат в Европарламента, но ще гледат българския парламент през крив макарон. На практика „Демократична България“ имат представителство само заради ниската избирателна активност. Освен това изборната география отново показа, че формирования като ДБ са жълтопаветни – 45% от гласовете за коалицията дойдоха от София. Добавете по 4000-5000 гласа от Пловдив, Варна и Бургас, добавете гласове от чужбина и… спрете да добавяте. Има цели региони в страната, в които десните нямат присъствие. Това не е сериозно! Не може да претендираш за национално представителство, без да излезеш от Фейсбук, където мрънкаш срещу недодяланите избиратели, които не са разбрали колко готин пич си. Големият проблем на десните е, че не се научиха да привличат. За тях всичко извън партийната ядка е враг. Така беше, очевидно така ще я карат и в бъдеще. Ще продължат да се самоопределят като „фактор“ и „алтернатива“…, докато не бъдат бити от независимите кандидати. 

Най-доброто, което се случи на тези избори, бяха преференциите – поради много причини

хората смело пренареждаха листите,

което сведе до санитарния минимум партийните лапсуси около номинациите. Втората прекрасна новина бяха машините – те работеха, интерфейсът им бе лесен за използване. Третата блестяща новина бе удивително доброто представяне на независимите кандидати. Всички те останаха далеч от изборната бариера, но пък хора като Десислава Иванчева и Минчо Христов направо разказаха играта на партии като „Атака“, НФСБ, партията на Зелените, АБВ (прикрита като „Коалиция за България“) и др. Добре се представиха „младите“, групирани около НДСВ, и Ваня Григорова… Всичко това показва, че алтернативата може да дойде не от някоя партия, а от независим, разпознаваем и силен кандидат.

Нещо извън партиите – ниската избирателна активност (тя е по-ниска не само от парламентарните, по-ниска е и от предните европейски избори) може леко да ви подведе. Тя е белег само за отношението на българина към евроизборите – странични, неважни, но не играе съществен момент в резултатите. При по-висок процент гласували вероятно резултатите щяха да се повторят – може би само ДБ щеше да изпадне от играта. 

Резултатите от вота отлагат за неопределен период сблъсъка за преразпределяне на властта в България. Този сблъсък едва ли ще се осъществи и наесен, на местните избори. На практика статуквото, такова каквото е, се окопа до края на мандата. Единственото преразпределяне, което може да наблюдаваме във властта през следващите седмици, може да бъде само в рамките на самата управляващата партия – ГЕРБ. Леки претенции към постове могат да имат ВМРО. Всички останали ще ближат рани и ако могат, ще се прегрупират за нови битки. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *