Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

18/09/2019

ГЕРБ по спиралата на историята


Всеки човек с власт, както и всяка актуална идеология са склонни да виждат историята линейна. Цялата логика на властимащите е линейна и може да се обобщи така: нещата са се случвали преди, било е пълно с недорасли хора, диви отношения и кофти практики, но накрая е дошъл Бойко Борисов примерно и е настанал велик рахат. По-добро от това няма накъде, затова дайте да си налягаме парцалите и да пазим стабилността.

По едно време комунистите смятаха, че има край, последен стадий, след който отношенията ни няма да търпят развитие. Георги Димитров казваше, че колелото на историята ще се върти само до окончателната победа на комунизма. Горе-долу същото смятаха и нацистите с техния хилядолетен райх. Същото твърдяха и неолибералите – преди четвърт век Франсис Фукуяма твърдеше, че историята е линейна, а в края на линията, в края на историята, стои „либералната демокрация“ и последният човек ще е робът, който е станал свободен и няма към какво друго да се стреми. (Между другото, религиите предлагат същото, но в перспектива – някога ще дойде месията, някога мъртвите пред Вратата на милосърдието ще възкръснат, някога ще отидем в рая. Очевидно е, че дори пророците не са имали толкова самочувствие, колкото идеолозите на всички *изми през последните 1-2 века). 

Всъщност

историята е циклична

– щом и маите, и хиндуистите, и Шопенхауер са били убедени в това, няма причини ние да вярваме, че може да спрем хода й, като създадем „идеалното“ общество, в което всички да живеем безгрижно. И да го крепим с тъпа жертвоготовност. Това е утопия. За разлика от днешните неолиберали, Фукуяма разбра, че леко е сгрешил. По Токвил –  човекът, който ясно видя, че демокрацията неизбежно ще помете аристократичния свят – „последният човек“ ще има нови стремежи и това ще го направи

„първия човек“ от нов цикъл 

Точно това прави историята циклична – практиките и стремежите. 

Според Освалд Шпенглер тя, историята, винаги има своите три етапа – ражда се, развива се и умира – независимо дали говорим за човешки живот, за отношения или за цивилизации – китайска, вавилонска, египетска, антична, индийска, маите, византийска и арабска, руско-сибирска и западна.

Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност. Ние сме такива, каквито сме, защото имаме история, защото не забулваме жените си, защото сме погълнати от комплексите си примерно. Шпенглер разбрал, че едно нещо умира, когато от култура преминава към цивилизация, т.е. от стремеж, порив, вдъхновение мине в плато, в рутина. Видял, разбира се, още, че някои неща са просто лишени от смисъл – понякога всичко си върви спокойно, но един вулкан може да затрие минойската цивилизация, а шепа нашественици и много вируси да сложат край на империята на инките. 

Независимо дали сте Бойко Борисов, супер нов либерал, или човек, на когото въобще не му пука за цикличността на историята, е хубаво да сте наясно

колко траят тези цикли

– преди наличното статукво да бъде пометено от новия ред.  

Отговорът е – времето е малко. Колкото повече навлизаме в света на социалните медии и на скоростния интернет, толкова по-бързо се сменят картините. Ако Източната римска империя, първият райх и ислямският халифат са изкарали около 1000 г., то вторият райх и руският комунизъм изкараха по 50-70 г., а третият райх свърши за 12. Либералният западен свят е на път да се спомине за 50 г. Накратко – в последните столетия нещата се случват много по-бързо, в рамките на един живот, и тези промени стават все по-възможни заради лесния достъп до информация, заради високите технологии и лесното придвижване. 

А ние тук, ясно е – сме абсолютни шампиони в промените – за има-няма 100 г. минахме през османски феодализъм, през първичен капитализъм, развит социализъм и идейна евробоза, в която се оглеждат цялото минало и всичкото бъдеще, което ни очаква. За нас транзитните периоди са по-продължителни, отколкото устойчивите.

А най-дълга и мъчителна е финалната фаза. 

Разбира се, за Нинова, Сидеров, градската жълтопаветна десница и целия останал български свят едва ли е важно какво е казал Шпенглер. По-интересно е кога ще му свършат батериите на Борисов. Не дали, а кога ще започне новият цикъл. Цялата логика на света показва, че ГЕРБ няма да изкара колкото халифата 🙂  

Ако гледаме фазите „раждане – разцвет – криза – край“, би трябвало да признаем, че Борисов се роди и разцъфтя, преди да стане премиер през 2009-а. Както и много други герои на нашето време, Борисов стана популярен по времето, когато медиите бяха мощни и имаха силата да създават устойчиви образи – в началото на века. Медиите направиха Борисов политик, те обясниха на електората, че той е политически Чък Норис, който може да спечели всяка битка, в която участва.  

Борисов се роди в първичния бульон на прехода,

разцъфтя като главен секретар на МВР и достигна своя връх на кметските избори през 2005 г. и парламентарните избори през 2009 г. Всичко останало е упадък и това не е оценка за работата на този премиер – всеки получател на власт влиза в низходяща спирала на доверие и това е неизбежно като цикличността на историята. Разбира се, има много изключения в световната история – хора, които са ставали, след като са падали, но те не са Борисов. Той се е връщал, след като е слизал, но никога не е падал сериозно.

Откакто е премиер, Борисов и неговата сянка ПП ГЕРБ са в застой. ГЕРБ не бележи ръст, но е достатъчно голям, за да побеждава, за да печели битките си. Зациклил е в многобройни проблеми – вътрешни, коалиционни, идейни, имиджови, но се справя с тях и не е стигнал до помитаща криза. Такава криза можеше да бъде евентуалната загуба на изборите през март 2017 г., която щеше да бъде фатална след краха на президентските избори. Такава криза може да настане след поражение на двата вида избори тази година. Защото изборите, а не вътрешните ни усещания казват кога царят е гол. 

Тогава историята ще премине в нова/стара фаза, ще дойдат социалистите, ще поуправляват известно време и ще отстъпят мястото си на поредните нови герои. Светът ще види нови айфони, няколко души ще полетят към Марс, магнитният полюс ще се премести от Канада към Сибир, но всъщност нищо в човешките взаимоотношения няма да бъде променено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *