Go to ...

petyotsekov.com

on YouTubeRSS Feed

14/10/2019

Вторият живот на Цветан Апостат


На 30 март прогнозирахме, че ситуацията около Цветан Цветанов е необратима и той няма бъдеще в ГЕРБ. На 30 май Цветан Цветанов подаде оставка от всички ръководни постове на управляващата партия. Така първият апостол на герберския креационизъм тръгна уверено по стъпките на Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров, Кемал Еюп, Лютви Местан и други партийци с подобна съдба – все хора, от които в един момент политическият въздух е треперил, а след това рязко са минавали на задните исторически страници. Първите стъпки на Цветан Апостат (Отстъпник) показват, че той си е научил урока – действа малко по-умно от политическите си събратя в миналото.

Когато политик от мащаба на Цв.Цв., който до вчера е определял съдби, бъде низвергнат, в него стартира процес на смислово обръщане, почти толкова рязък и силен, колкото обръщането във вярата на заблуден атеист. Човекът просто проглежда.

Не най-важната, но най-видимата проява на този сакрален акт е рязката смяна на публичния език – вчера сте гледали по телевизора твърдолинеен гербаджия, готов да се раздаде напълно на политическите барикади, а днес ви говори човек, който няма нищо общо с тая кауза. Това обаче е външната страна на нещата, церемония по

обявяването на политическа автокефалия

За падналия политически кардинал най-важното действие след клеймото на партийната анатема е предоставянето на неоспоримо доказателство, че съществува живот след политическата смърт. За Бакърджиев и Бисеров това доказателство бе съставянето на нови партии, които да опонират на СДС. За Цветан Цветанов – герой на различен политически еон, реинкарнацията дойде под формата на неправителствена организация – „Евроатлантически център за сигурност“ (ЕАЦС).

Това е колосална разлика. Ако Бакърджиев, Бисеров, Кемал Еюп и т.н. тръгнаха да се себедоказват на поле, в което трябваше да започнат от нула, Цветанов направи крачка назад, прегрупира се и се захвана да минимализира загубите. Вместо да се впусне в обречени битки, Цветанов направи НПО. Какво е това? Разбирайте го така – Цветанов си купи метална каса и отвори вратите й към всички донори, с които е работил в ГЕРБ – Международния републикански институт и „Америка за България“, германските фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“, „Америка за България“, към ЕНП и „Център за европейски изследвания Вилфрид Мартенс“. Разбира се, от анализите му едва ли ще се ползва някой, но работата е свършена – Цветанов ще има финансов гръб и трибуна. Цветанов правилно реши да не прави партия – напълно погрешна е логиката, че щом той лично е създал един куп политици в ГЕРБ, тези хора биха зарязали всичко, щом той надуе тръбата. Няма такъв филм.

С две думи, Цветанов тръгна по стъпките на Иван Костов, а не на Бисеров и Бакърджиев. И най-вероятно Цветанов ще направи упражнението по-добре и от Костов, който все пак се изкуши да направи партия, когато като духа напусна тялото на СДС.

След като свидетелства пред камерите, че е безсмъртен, падналият кардинал винаги прави

крачка 2 – той се отрича от Лидера.

Тук също има особености. Ако при някои партийци този процес протича бързо и яростно, при Цветанов е все още обран, плавен. Крачката е направена категорично – майсторът на конгресните церемонии, вторият ипостас на ГЕРБ, който до вчера говореше за Борисов само и единствено с благоволѐние, днес обяснява: „Някой път се чуваме чисто делово, но ще е лицемерно, ако кажа, че е приятелски.“ В хода на интервюто му пред bTV стана ясно, че за Цветанов днес Борисов не е успешен лидер. Състоянието на страната не е добро. Но това е все пак мек изказ. Няма силни, директни думи.

И тук идва третата характеристика на падналия партиен ангел – и Цветанов извърши този ритуал без никакви особености. Новопроизведеният носител на непартийната светлина винаги обявява категорична война на всички серафими, херувими и прости блюдолизци. За него те са някакви уникални подмазвачи, които са несъвместими с истината: „Казват му това, което иска да чуе, не реалното състояние на държавата и структурите на партията.“ Ударени бяха двамата довчерашни колеги на Цветанов – настоящите заместници на Борисов. Димитър Николов бе упрекнат за това, че листите на партията са готови в последния възможен момент, а не три месеца предварително – както стана на предните местни избори. Фандъкова бе пратена от Цветанов на балотаж: „По мое време в София ГЕРБ винаги печелеше на първи тур, а сега ще има много тежка битка.“

Думи, които нито един партиец не би казал в прав текст.

Цялото ръководство вкупом бе упрекнато, че е загубило „15 кметове“, т.е. кандидати на Цветанов, които са били готови да играят, но поради една или друга причина са свалени от централата.

Според някои теолози падналите ангели могат да бъдат реабилитирани в бъдещото Божие царство. Някои исторически податки навеждат на мисълта, че падналите лидери също могат да имат шанс за нов политически живот. Въпреки изгарящото желание за реваншизъм Цветанов е наясно с това. Колкото и да звучи имагинерно, той смята, че някой ден би могъл да се върне на бял кон в голямата политика. Затова Цветанов ще седи в НПО сенките, ще се радва на всяка загуба на ГЕРБ и ще чака своя момент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *